— Квинт, има само едно нещо, свързано със сина ми, което трябва да ти кажа, за да приключим завинаги — рече Скавър.
— Кое е то?
— Ами племенницата ти Метел Далматика, нали си й настойник. Тази тъжна история е била и за двама ви крайно неприятна, защото ви е засягала лично. Все пак кажи на момичето, че е извадило късмет. Никоя Цецилия Метела не би била щастлива да се омъжи за страхливец.
В следващия миг осъзна, че върви сам, защото Метел Нумидик се е заковал на място като ударен от гръм.
— Квинт? Квинт? Нещо да не ти е лошо? — забърза обратно към приятеля си Скавър.
— Да ми е лошо ли? — върна се на земята Метел. — Богове, не, не само че нищо ми няма, ами току-що бях осенен от велика идея! О, да, мили ми Марк, велика идея!
— Каква?
— Защо ти не се ожениш за племенницата ми Далматика?
Скавър го зяпна.
— Аз?
— Точно така, ти! Помисли, отдавна си вдовец, а дори нямаш наследник, на когото да предадеш и името, и богатствата си. Това, Марк, би било истинска трагедия — опитваше се да го склони Метел Нумидик. — А момичето е хубавица! Хайде, Марк, време ти е да забравиш напълно миналото и да започнеш отначало! При това племенницата ми е много богата.
— Какво искаш, да стана като онзи проклет стар козел Катон Цензор? — рече Скавър, но по нотките на съмнение в гласа му Метел разбра, че ако настоява с предложението си и особено ако го накара да изглежда по-привлекателно, нищо чудно да успее. — Но Квинт, аз съм вече на петдесет и пет!
— И така да е, като те гледам, остават ти поне още толкова.
— Я ме погледни! Погледни ме по-добре! Виж, плешив ли съм? Плешив, не, ами същинско яйце, косъм нямам на главата си. Сбръчкан ли съм? И слоновете на Ханибал не могат да се сравняват с мен. Започвам да се схващам, мъчи ме ревматизъм, мъчат ме хемороиди… Как я мислиш тая? Не, Квинт, не!
— Далматика е още млада и неопитна — за нея да се омъжи и за дядо си би било съвсем в реда на нещата — убеждаваше го Метел. — О, Марк, не можеш да си представиш каква радост ще бъде за мен! Хайде, какво ще кажеш?
Скавър се зачеса по плешивото теме. Хем не можеше още да се съвземе от изненадата, хем започваше да се пита няма ли да заговори отново младостта у него.
— Наистина ли мислиш, че може да излезе нещо? Мислиш, че ще ми е по силите да си създам ново семейство? Та дори да ми се родят деца, няма да доживея да ги отгледам!
— А защо мислиш, че ще умреш млад? На мен ми приличаш на един от онези стари, египетски предмети — толкова са запазени, че могат да издържат още хиляда години. Когато ти умреш, Марк Емилий, Рим ще се разтърси до самите си основи.
Двамата излязоха на Форума и се насочиха към Весталските стълби. Бяха потънали в оживен разговор и махаха със свободните си десни ръце, за да подкрепят думите си.
— Я ги погледни тия двамата — подшушна Сатурнин на Главция. — Обзалагам се, че и сега обсъждат как да се разправят с демагозите.
— Скавър си е едно старо и коравосърдечно лайно — заключи Главция. — Как можа да стане пред хората и да наговори всички тези неща за сина си!
Сатурнин стисна нервно устни.
— За него фамилията е нещо по-важно от отделните хората, които са членове на тази фамилия. И все пак той отново показа брилянтна тактика. Даде пред всички да се разбере, че неговата фамилия винаги се е славила със смелостта си! Неговият син едва не погуби цял римски легион, но никой в нищо не може упрекне самия Марк Емилий, още по-малко предците му.
Към средата на септември тевтоните бяха отминали Араузио и наближаваха река Друенция, точно при вливането й в Родан. В римската крепост край Гланум всеки ден духът се покачваше все повече и повече.
— Това е на добро — споделяше Гай Марий пред Квинт Серторий, докато двамата обикаляха легионите за проверка.
— От години чакат за това — рече Серторий.
— И капчица страх не знаят.
— Сигурни са, че ти ще ги изведеш към победата, Гай Марий.
Именно Квинт Серторий беше донесъл новината за фиаското при Тридентум. За известно време беше изоставил кимврийското си племе, беше се срещнал тайно със Сула и носеше писмо до Марий, в което легатът описваше в детайли случилите се събития. Писмото завършваше с това, че Катул Цезар и армията му се били разположили на зимен лагер при Плаценция. Скоро след това дойде писмо и от Публий Рутилий Руф, в което се съдържаше римският поглед върху нещата.