„Предполагам, че твое е било решението Луций Корнелий да се прикрепи към щаба на Квинт Лутаций, за да държи под око нашия твърде самоуверен приятел. Имаш личната ми похвала за този ход. Наоколо се носят всевъзможни слухове, доста странни между другото, но каква ще да е била истината, никой няма да се наеме да предполага, дори боните. Не се и съмнявам, че ти знаеш по-добре от всички нас тук, в Рим, защото навярно с Луций Корнелий поддържате връзка. По-нататък, когато се справим с германите, ще се възползвам от приятелството ни, за да поискам лично от теб повече обяснения. Досега съм чул какво ли не: бунт, страх пред врага, грешки в командването — изобщо все престъпления едно от друго по-големи. Най-странното е, че в рапорта на самия Квинт Лутаций до Сената личат сбитост и искреност. Или се лъжа? Не е ли твърде просто обяснението, че чак при срещата си с кимврите разбрал колко трудни за защита са били римските позиции при Тридентум, затова бил обърнал легионите си назад, за да не ги загуби на място, и съборил моста над Атезис, за да забави германското напредване? Но всяка крушка си има опашка! Представям си как сега, докато четеш писмото, ми се подхилкваш, задето не знам нищо повече.
Тук животът почти е замрял без двамата ни консули. Разбира се, ужасно съжалявам за Марк Емилий, предполагам, че и ти също. Как ли се чувства човек, когато открие, че е отгледал син, недостоен да носи името му? Но скандалът с младия Скавър скоро се потули, и то по две причини. Първата е, че всеки римлянин, независимо дали обича Скавър или не, дали споделя политическите му възгледи или не, го уважава твърде много, за да злослови по негов адрес. Втората причина, гледай да не паднеш, като я чуеш. Хитрата кулибония (хубав каламбур, нали?) накара отново всички да говорят за него, но по съвсем различен повод — ожени се не за друга, а за годеницата на сина си, Цецилия Метела Далматика, храненица на Прасчо Метел Нумидик. Седемнадесетгодишна, представяш ли си! Ако не беше толкова смешно, направо бих се разплакал заради нея. Никога не съм я виждал, но разправят, че била много хубаво, мило и любезно момиченце — да се чуди човек как се е пръкнало такова сред тия коне, Цецилиите! И все пак така ще да е! Само да видиш Скавър, ще се спукаш от смях! Не може да си намери място от щастие. Започвам сериозно да се чудя не ми ли е време и на мен да пообиколя римските училища в търсене на някоя невръстна девойка, желаеща да се омъжи за Публий Рутилий Руф!
Тази зима се очертава голям недостиг на зърнени храни. Това го споменавам само между другото, колкото нашият високоуважаван консул да знае колко много му пречат германите да си изпълнява останалите задължения. Подочувам, че Катул Цезар смятал да остави командването на армията в Плаценция на Сула, а сам да се върне в Рим за зимата. Ако е истина, сигурно си го научил доста преди мен. Аферата при Тридентум подсили шансовете ти отново да станеш консул ин абсенция, и все пак Катул Цезар ще проведе изборите чак след като ти вече си се срещнал с твоите германи! Представям си го в какво положение се чувства: хем трябва да ти стиска палци, защото само една голяма победа над тевтоните може да спаси Рим, хем се надява ти лично да се пльоснеш по дебелия си селски задник и повече да не станеш. Ако спечелиш войната, Гай Марий, повече от сигурно е, че ще станеш още веднъж консул. Между другото, много хитро от твоя страна, че си позволил на Маний Аквилий да се кандидатира и той за консул. Идването му в Рим и представянето на кандидатурата му произведе голямо впечатление сред електората, особено след като той още на другия ден заяви, че се връща при теб, за да биете заедно германите, независимо че това можело да му попречи да участва в изборите. Ако победиш германите, Гай Марий и след това веднага освободиш отново Маний Аквилий, почти сигурно е, че той ще ти бъде колега догодина, а с него ще можеш да постигнеш много неща.
Гай Сервилий Главция, приятелчето на твоя кажи-речи клиент Сатурнин — знам, знам, че такива неща не бива да се говорят — вече обяви, че ще се кандидатира за народен трибун. Ще бъде като добре охранена котка сред ято гълъби! Но като споменах Сервилий, отново де сещам за зърнената криза и за безобразията на Сервилий Авгура в Сицилия. Както вече ти писах в друго писмо, той се надяваше, че само ще стъпи на острова и ще обере плодовете на Лукуловия труд. Сега обаче Сенатът получава всеки пазарен ден писмо от злополучния претор, който постоянно кълне лошия си късмет и се заканва, че още щом се върне в Рим, ще даде Лукул под съд. Робският цар Салвий, или Трифон, както ти харесва, е умрял и на негово място е бил избран друг — оня, азиатският грък Атенион. Изглежда, той е доста по-умен от Салвий Трифон. Ако Маний Аквилий бъде избран за консул догодина, няма да е никак зле да го пратим в Сицилия, за да се свърши веднъж завинаги с цялата работа. В момента не Сервилий Авгура, а цар Атенион управлява Сицилия. Както и да е, моето лично недоволство от сицилийския проблем е от чисто семантичен характер. Знаеш ли каква наглост прояви онази стара кулибония Скавър, нека детеродният му орган да му падне веднъж завинаги от изнемога! «Сицилия — вика нашият, — се е превърнала в една злощастна Троя!» И след заседанието всички се изсипаха да го тупат по гърба каква епиграма е измислил! Да, ама ти вече знаеш от моето предишно писмо, че израза съм го измислил аз! Сигурно ме е чул някъде да го споменавам и го е запомнил, да му изсъхне оная работа!