Когато амброните стигнаха подножието на хълма с римската крепост, за тяхна изненада нищо не се случи. Марий не даваше никакви признаци на живот, а пък германите нямаше да си правят труда да се катерят чак догоре. И все пак една чужда крепост не можеше да се подмине току-така, затова амброните се спряха за по-дълго и изчакаха точещите се на километри зад тях варвари да се съберат на едно място, превръщайки го в очите на римляните в огромен мравуняк. И така, докато не се появи лично цар Тевтобод. Първоначално германите се опитаха да прикоткат римляните да се покажат с подвиквания, присмехи и подигравки, след това като извадят на показ пленени нагоре по реката римляни, които всички до един биваха подлагани на мъчения. Никой римлянин обаче не им отвърна, още по-малко си показа носа извън стените на крепостта. Тогава огромната маса на нашествениците се втурна отведнъж във фронтална атака, но тя скоро се разби в строените толкова време фортификации. Римляните хвърлиха по някое и друго копие върху най-дръзките от варварите, но не направиха нищо повече.
Най-накрая Тевтобод вдигна ръце и същото сториха и тановете. Нека римляните си стоят в крепостта, щом така искат! Това не беше кой знае от какво значение. Германското море около хълма се успокои, а после на равномерни тласъци започна да се изнася на юг. Цели седем дни бяха нужни, за да се изгуби и последната кола и римляните да си отдъхнат, че любопитните погледи на скучаещите жени и деца са насочени вече към Масилия.
Щом обаче и последната волска каруца изчезна зад хоризонта, Марий изведе шестте си легиона, всеки от тях допълнително подсилен с войници и бързо се втурна да преследва варварите. Без да вдигат шум, без да създават суматохи, изпълнени с радост, че най-сетне се задава битката с германите, римските бойци се закачиха като опашка за германската армия, без да се оставят нито веднъж да бъдат забелязана от неприятеля. Варварите минаха покрай Арелат, стигнаха до Аква Секстия, откъдето Тевтобод явно възнамеряваше да поведе войниците си към морето. Марий обаче прехвърли река Арс и зае превъзходни позиции на южния й бряг, на върха на един стръмен баир, заобиколен от двете си страни от други хълмове. Там войниците му набързо построиха лагер и като се почувстваха здраво окопани, зачакаха кой ще се покаже през реката.
Начело на тевтонската колона продължаваха да вървят амброните, тридесет хиляди на брой, които скоро се натъкнаха на брода през реката, а зад брода що да видят — римски лагер, зад чиито палисади стърчат копия и шлемове. И все пак това беше най-обикновен лагер, лесна плячка за зверове като тях. Без да му мислят, без дори да изчакат подкрепления, амброните се втурнаха да преминат реката и да се катерят нагоре по хълма.
Римските легионери прескочиха дървената ограда на лагера си и покривайки цялата й дължина с един-единствен фланг, поеха надолу по склона, за да посрещнат крещящата тълпа от недисциплинирани варвари. Най-напред римляните прибягнаха до смъртоносните си пила, които свършиха добра работа, сетне извадиха късите си мечове, скриха се зад щитовете си и се гмурнаха в морето на варварите като огромна вилица с безброй зъбци, впиваща се в тялото на неприятеля. Легионерите действаха бързо и методично: почти не останаха живи амброни да се изтеглят обратно до брода и да се спасят живи от клането; по склоновете на хълма бяха останали близо тридесет хиляди тевтонски трупа. Марий не се церемонеше.
Всичко това започна и свърши в рамките на половин час; още един час беше нужен на римляните да свалят всичко по-ценно от мъртвите тела на амброните — мечове, торкове, щитове, гривни, нагръдни плочки, ками, шлемове — и да го хвърлят зад стените на римския лагер, след което да ги накамарят един върху друг, издигайки втори защитен вал точно пред импровизираната си крепост. Следващата вълна от германи трябваше да прескача най-напред труповете на другарите си.
Скоро отсрещният бряг на Арс се изгуби съвсем под копитата на тевтонските коне, докато ездачите им гледаха с недоумение и гняв стената от труповете на амброните и римския лагер горе на хълма. Самите римляни се бяха покатерили върху палисадата и не криеха радостта си: викове, подсвирквания, предизвикателни жестове, мръсни песни. В лагера беше настанала еуфория: за пръв път на една римска армия се удаваше да изтреби толкова много германи.
Разбира се, това си оставаше предварителна схватка и генералното сражение тепърва предстоеше. И вече никой от двете страни на реката не се съмняваше, че моментът на големия сблъсък наближава. За да изпълни замисления план, Марий отдели три хиляди от най-добрите си войници и под командването на Маний Аквилий ги прати надолу по течението, за да пресекат реката далеч от погледите на германите. Там те трябваше да чакат битката да навлезе в разгара си, за да ударят варварите в гръб.