А в Плаценция чакаше римската армия, наброяваща петдесет и четири хиляди души. Марий великодушно беше дал два от легионите си на Маний Аквилий, за да отиде с тях в Сицилия още в началото на годината и да свърши веднъж завинаги с робския цар Атенион; а пък поражението на тевтоните беше толкова пълно, че никой не виждаше смисъл да се държат гарнизони в Трансалпийска Галия.
Ситуацията имаше с какво да прилича на онова абсурдно положение, създало се при Араузио; пак главнокомандващият беше нов човек, а вторият след него — аристократ до мозъка на костите си. С тази разлика, че между Гай Марий и Гней Малий Максим нямаше нищо общо; не беше Гай Марий новият човек, който щеше да се остави на Катул Цезар да му се опъва. Проконсулът чакаше от него заповеди какво да прави, къде и кога да го прави, а само Марий можеше да знае защо изобщо го прави. Единственото, което се искаше от Катул, беше да се подчинява, а той добре си даваше сметка какво го чака, ако откаже — Гай Марий се беше показал достатъчно нетактичен да му го заяви в лицето:
— Може да се каже, Квинт Лутаций, че съм те накарал да ходиш по въже: да стъпиш малко вляво или малко вдясно и вече се пиши със счупена глава. Толкова бързо ще те върна в Рим, че сам няма да разбереш как е станало. Няма да позволя да ми се играят номерца в стил Цепион! Тъй и тъй бих искал на мястото ти да е Луций Корнелий — само да ми направиш нещо мръсно и веднага ще те сменя с него. Разбрано ли е?
— Аз не съм твой подчинен, Гай Марий, и не мога да допускам да се държиш с мен като с такъв — опита се да възрази Катул Цезар и две аленочервени петънца се появиха по бузите му.
— Виж какво, Квинт Лутаций, не ме интересува как се чувстваш ти! — рече му Марий, уж подобен въпрос дори не го притеснява, камо ли би го извадил от равновесие. — Това, което има значение за мен, е как си вършиш работата. А твоята работа е да правиш каквото аз ти казвам, нищо друго.
— Аз и не виждам какви затруднения биха могли да създадат твоите заповеди, Гай Марий. Те винаги са колкото специфични, толкова и подробни — опитваше се да защити честта си Катул Цезар. — Само ти повтарям, че не съм ти подчинен, следователно не е нужно да се държиш с мен като с такъв. Все пак съм твой заместник.
Марий му се усмихна крайно недружелюбно.
— Аз никак не те харесвам, Квинт Лутаций. За мен ти си просто още един представител на аристократическата посредственост, човек, който си въобразява, че има божественото право да управлява Рим. Мисля, че не ставаш дори за съдържател на кръчма. Затова трябва отсега да знаеш в какво ще се състои нашето сътрудничество: аз ще давам нарежданията, а ти ще ги изпълняваш.
— Дори и да не съм съгласен?
— И да си съгласен, и да си несъгласен, просто изпълнявай.
— Толкова ли не можа да се държиш по-любезно? — попита Сула по-късно същия ден, след като в продължение на цял час Катул Цезар беше крачил насам-натам из палатката му да се жалва какъв грубиян е Гай Марий.
— Че защо да се държа по-любезно? — зачуди се като че ли съвсем искрено Марий.
— Защото в Рим думата му се слуша, ето за какво! Да не говорим, че и тук, в Италийска Галия трябва да се съобразяваме с него! — сопна му се Сула. Но на него скоро ядът му мина, а пък и Гай Марий продължаваше да го гледа невинно — Ти наистина си невъзможен! При това от ден на ден ставаш все по-невъзможен.
— Аз съм стар човек, Луций Корнелий. На петдесет и шест. На една и съща възраст сме с нашия Принцепс Сенатус, него всички го смятат за стар човек.
— Това е, защото нашият Принцепс Сенатус е плешив и сбръчкан, при това се показва само на Форума. А ти все още си герой от бойните полета, тъй че никой не би те нарекъл стар.
— Както и да е, вече съм достатъчно стар, за да си позволя да кажа на Квинт Лутаций какво мисля за него — натърти Марин. — Нямам време да галя перушината на някакви си надути петлета, само и само за да не ме гледат накриво!
— И все пак да не кажеш, че не съм те предупредил! — рече за последно Сула.
Към втората половина на квинктилис кимврите се бяха събрали в подножието на Западните Алпи, в долината, наречена Кампи Равди, недалеч от градчето Верцела.
— Защо точно тук? — попита Марий Квинт Серторий, който отново се беше върнал при кимврите, преди да поемат на запад.
— И аз бих искал да знам, Гай Марий, но никога не ми се е удавало да доближа самия Бойорикс — отвърна Серторий. — Изглежда, кимврите мислят, че ще се връщат у дома в Германия, но от няколкото танове, с които съм имал случай да говоря, знам, че Бойорикс продължава да държи да вървят на юг.