— Но той вече е стигнал твърде на запад — отбеляза Сула.
— Тановете мислят, че се опитва да излъже народа си, че наистина ще пресекат Алпите, за да отидат в Дългокоса Галия, а на следващата година ще си бъдат у дома в Херсонес Кимврийски. Но всъщност намеренията му са да задържи кимврите достатъчно дълго, за да затворят снеговете проходите, и след това пред народа му ще има само един избор: да презимува в Италийска Галия с очертаващия се глад или да нахлуе в Италия на юг.
— Доста сложна маневра за един варварин — с недоверие отбеляза Марий.
— И това, че трябваше да нахлуят в Италийска Галия от три страни като харпун, също не беше типична варварска стратегия — напомни му Сула.
— Те са като лешоядите — подметна изведнъж Серторий.
— Какво казваш? — сбърчи вежди Марий.
— Те изяждат всичко до кокал, Гай Марий. Според мен тъкмо това ги кара да се движат постоянно. Или може би е по-удачно да ги сравня със скакалци. Изяждат всичко, което успеят да открият на дадено място, после си взимат партакешите и се местят другаде. Хедуите и амбарите има да чакат поне двайсет години, преди да възстановят всички опустошения, донесли им четирите години съжителство с германите. А и атуатуците не бяха по-добре, когато ги оставях, можете да ми вярвате.
— Тогава как са могли да останат толкова дълго време в родината си, без да се местят? — попита Марий.
— Първо, тогава са били по-малко. Кимврите са имали целия обширен полуостров за себе си, тевтоните са живели на юг от тях, тигурините са си стояли в Хелвеция, херуските — по бреговете на Визургис в Германия, маркоманите — в Бойохемум — обясни Серторий.
— Климатът там е различен — на свой ред взе думата Сула. — На север от Рен вали цяла година непрестанно, затова и тревата расте бързо, пък и е сладка, сочна и крехка. А, изглежда, и зимата не е толкова сурова, колкото при нас — поне за кимврите, тевтоните и херуските, които са живели в близост до Атлантическия океан. Дори в най-дълбока зима при тях е валяло повече дъжд, отколкото сняг, така че земята е раждала повече трева, но затова пък е била много по-трудна за обработване. Не мисля, че германите живеят по този начин, защото така им е заложено в кръвта. Според мен те още не могат да се отърсят от навиците, които са придобили при условията в родината си.
Марий го изгледа изпод гъстите си вежди.
— Значи искаш да кажеш, че ако случайно се настанят за по-дълго в Италия, те ще се научат да обработват земята?
— Без съмнение — кимна Сула.
— Тогава най-добре още това лято да им дадем едно решително сражение и всичко да се свърши веднъж завинаги. В продължение на почти петнадесет години Рим тръпне под тяхната заплаха. А и аз няма да умра спокоен, ако знам, че след като склопя очи, половин милион германи ще продължават да кръстосват Европа, за да търсят Елисейските полета, които са изоставили далеч на север от Рен. Германската миграция трябва да спре. И единственият начин, за който мога да съм сигурен, че ще ги спре, е да опитат острието на римския меч.
— Напълно съм съгласен — рече Сула.
— И аз — обади се Серторий.
— Ти нямаше ли дете някъде сред кимврите? — спомни си Марий за подвизите му.
— Имам.
— Знаеш ли къде е?
— Знам.
— Добре. Щом всичко свърши, ще пратиш детето и майка му, където искаш, дори в Рим, ако ти харесва.
— Благодаря ти, Гай Марий. Ще ги пратя в Близка Испания — усмихна се Серторий.
Марий го изгледа изненадано.
— Испания ли? Че защо Испания?
— Просто там ми хареса, нали по едно време се правех на келтибериец. Племето, у което живях, ще се погрижи за германското ми семейство.
— Прекрасно! А сега, приятели мои, да видим как можем да си изпросим едно сраженийце от кимврите.
Марий лесно си изпроси сраженийцето; според календара датата трябваше да е последният ден от квинктилис, при това беше уговорена на специални преговори между Марий и Бойорикс. Защото не само на Марий му бяха омръзнали годините на колебание и нерешителност. Бойорикс не по-малко от него изгаряше от нетърпение всичко да се реши веднъж завинаги.
— За победителя да бъде Италия — беше казал Бойорикс.
— За победителя да бъде светът — на свой ред рече Марий.
Както при Аква Секстия, така и сега той разчиташе на пехотата си — скромната му конница служеше само колкото да защитава двете внушителни крила, съставени изключително от пешаци. Вляво и вдясно Марий беше подредил своите легиони от Трансалпийска Галия, разделени поравно на по петнадесет хиляди души. В центъра щеше да настъпва Катул Цезар заедно със своите двадесет и четири хиляди легионери, които имаха далеч по-малък опит от другарите си; ветераните по двете крила трябваше едновременно да посрещнат най-силния удар и да поддържат центъра, ако тръгне да се огъва пред германската лавина. Марий избра за себе си лявото крило, Сула щеше да командва дясното.