Цезар подметна леко подигравателно:
— Пъстра картинка?
— Ами на последните два етажа живеят предимно освобожденци — най-вече гърци, — които едва свързват двата края и все тичат подир някогашните си господари. Всички до един са с ей такива дебели бръчки по челото от постоянните притеснения и повечето си имат приятели мъже вместо жени или момичета. По-надолу можеш да откриеш всякакви: тепавичар със семейството си, римлянин; грънчар със семейството си, римлянин; овчар със семейството си… Минавало ли ти е някога през ума, че в Рим има овчари? Пазел овцете в Кампус Ланатариус, докато животните чакали да бъдат продадени на колачите — любопитно нали? Попитах го защо тогава не се премести по-близо до местоработата си, но той каза, че двамата с жена си били родом от Субура и не могли дори да си помислят да живеят другаде; при това нямал нищо против дългото ходене — разправяше Аврелия и се вживяваше все повече и повече.
Но Цезар се намуси.
— Не бих искал да изглеждам сноб, Аврелия, но все пак не съм сигурен дали е подходящо да влизаш в разговори с наемателите си. Все пак ти си съпруга на един Юлий и трябва да следваш известни принципи на поведение. Знам, че не трябва да се държим надменно или нелюбезно със съседите си, нито да се държим с тях, сякаш са ни напълно безразлични, но все пак аз скоро заминавам задълго и не искам жена ми да се сприятелява с непознати. Трябва да поддържаш известна дистанция от хората, които са ти клиенти. Затова приех на драго сърце предложението на агентите да се погрижат за събирането на наемите.
Погледът на Аврелия помръкна, като разбра каква глупост е извършила.
— Съжалявам, Гай Юлий. Дори и не помислих. Е, наистина, не съм си позволила кой знае каква фамилиарност; просто си рекох, че ще е интересно да знаем с какво се занимават наемателите в къщата ни.
— Разбира се, че ще е интересно — на свой ред се почувства виновен Цезар, задето така беше срязал жена си. — Разкажи ми и за останалите.
— Имаме един гръцки ритор със семейството си, както и един римски учител, пак със семейството си — казва, че би искал, ако някой ден се освободят двете стаи в съседство с апартамента му, да ги наеме и тях, за да ги използва като класни стаи. — Аврелия го стрелна с поглед, после добави. — Това го знам от агентите — това беше и първата лъжа пред съпруга й.
— Тази идея не е лоша — кимна Цезар. — Други кои живеят над нас, любима?
— На етажа над нас има доста интересни хора. Първо, имаме един търговец на подправки, чиято жена е толкова надута, че още малко ще се пръсне, а до него живее изобретател! Ерген е и целият му апартамент е задръстен от разни умалени макети на подемни кранове, помпи и мелници — започна да разказва Аврелия за чудака и пак се изпусна повече, отколкото трябва.
— Да не би да искаш да кажеш, Аврелия, че си била в апартамента на един ерген? — попита съпругът й.
Сърцето на жена му се разтуптя от неудобство и тя набързо изрече и втората си лъжа:
— Не, Гай Юлий, честно! Агентът мислеше, че ще е добре, ако и аз го придружавам, докато обикаля наемателите — така хем съм щяла да се запозная с тях, хем да видя как живеят.
Цезар се успокои.
— О, да, разбирам! Естествено. И какво прави нашият изобретател?
— Доколкото разбрах, най-вече скрипци и спирачки. Дори ми показа как работят, като задвижи един от макетите, но каза, че нямам техническа мисъл, затова и се страхувал, че нищо няма да разбера.
— Изглежда, че изобретенията добре му пълнят гушата, щом може да си позволи да живее на първия етаж — отбеляза Цезар, който с неприятно чувство забелязваше как жена му е загубила първоначалната си словоохотливост, без да може да си отговори в кого се крие грешката.
— Бил направил работилница, където да произвежда специалните си макари, и ги продавал на много строителни предприемачи; колкото до спирачките, тях ги сглобявал ръчно някъде надолу по улицата. — Аврелия си пое въздух някак нерешително и мина на най-необичайните си наематели. — А три етажа над изобретателя, Гай Юлий, целият етаж е пълен с евреи! Казват, че обичали да живеят винаги много евреи на едно място, защото си имали свои закони и правила и така им било по-лесно да ги спазват. Мисля, че тези хора не знаят какво са си докарали на главата. Те са в пълния смисъл религиозни! Като ги видях, разбрах защо някои от нас са толкова зле настроени към чужденците — евреите постоянно ни карат да се чувстваме несериозни и крайно неморални в поведението си. Освен това всеки евреин работи при друг евреин или зависи сам от себе си, и то не за друго, ами защото имат традиция да почиват на всеки седми ден. Не е ли странно? В Рим пазарните дни се редуват на всеки осми, да не говорим, че празниците се падат по всяко време, а евреите почиват задължително на всеки седми ден. Естествено, че тогава никой, който не е евреин няма да ги вземе на работа. Затова те предпочитат да не се хващат някъде задълго на работа, ами да работят по договор.