За нейна радост скоро й се откри занимание, поне за известно време — Аврелия забременя. Това я направи по-трудноподвижна, но затова пък бъдещата майка не стана жертва на никое от често срещаните майчински заболявания. Здрава и силна, тя беше достатъчно плебейка и по майчина, и по бащина линия, за да й бъде чужда умората и родилните мъки, които често изтощаваха до смърт патрицианските момичета. Освен това скуката често беше подгонвала Аврелия далеч от къщи и тя заедно с робинята си Кардикса, която със своя исполински ръст й вършеше работа колкото двама мъже — пазачи, беше придобила навика да извървява по няколко километра на ден, без ни най-малко да се уморява.
Преди още детето да се е родило, Цезар беше привикан на служба при Гай Марий в Трансалпийска Галия и за свой ужас трябваше да остави сама жена си, вече в напреднала бременност и затова още по-уязвима.
— Не се притеснявай за мен. Всичко ще мине добре — успокояваше го Аврелия.
— Гледай да се преместиш при майка си навреме — съветваше я той.
— Ти остави това на мен, ще се оправя все някак — обещаваше тя и гледаше да не прекалява с лъжите.
Разбира се, и през ум не й мина да ражда при майка си. Детето се появи на бял свят в собствения й апартамент, а при раждането му не присъстваха никакви палатински величия, ами само местната акушерка и Кардикса. Без особени мъки и затруднения Аврелия роди момиченце, поредната Юлия, която беше също толкова русокоса, синеока и хубава, колкото всяка друга с нейното име.
— Ще й казваме Лия за по-кратко — каза Аврелия на майка си.
— О, не! — възкликна Рутилия, на която Лия й звучеше много по народному. — Не е ли по-добре Юлила?
Аврелия поклати глава в несъгласие.
— В никакъв случай, това носи нещастие. На дъщеря ми ще се вика Лия.
Но Лия не щеше да расте. В продължение на шест седмици не спря да реве, докато най-накрая от горния етаж не се домъкна Рут, жената на Шимон. Тя изслуша едва ли не с презрение разказите на Аврелия за различните доктори и разтревожени дядовци и баби, изредили се при бебето, за коликите и настинките, които му приписваха, и със силно акцентирания си гръцки веднага обяви диагнозата:
— Детето просто е гладно. Ти нямаш кърма, глупаво момиче!
— О, ами сега, къде да я настаня тази пуста дойка? — затюхка се Аврелия, като в същото време с облекчение си казваше, че еврейката няма как да не е права. Оставаше само проблемът с новата робиня, която трябваше да се купи и настани някъде в и без това оказалия се тесен за робите апартамент.
— Кой ти е казал, че трябва да купуваш дойка, глупаво момиче? — успокои я Рут. — В тази къща е пълно с майки — родилки. Не се тревожи, всички ще даваме от млякото си на детето.
— Ще ви плащам, както подобава — предложи веднага Аврелия, като внимаваше с тона си, да не би да я сметнат за някоя надменна господарка.
— И за какво ще ни плащаш, хубавице? Ти само остави на мен, глупаво момиче. А пък аз ще ги науча онези да си мият циците, преди да ги подават на момиченцето ти! Малкото има да наваксва. Няма да го оставим да се разболее, я?
И така Лия получи вместо една дойка повече от десет, без да се притеснява ни най-малко, че всеки път бозае от различно място, при това един ден я кърмят с гръцко мляко, следващия — с римско, с еврейско, с испанско, със сирийско… Нали не й пречеше на храносмилането, какво тогава? За всички беше най-важно, че от ден на ден Лия укрепваше.
Както укрепваше и майка й, възстановила се от раждането и отърсила се от всички тревоги, които я мъчеха, докато дъщеря й толкова упорито ревеше. Цезар беше заминал и Аврелия можеше спокойно да покаже истинския си характер. Първо се справи с всички мъже в семейството, които бяха получили специална заръка от съпруга й да я наглеждат.
— Ако имам нужда от теб, татко, сама ще те повикам — настоя Аврелия пред Кота.
— Чичо Публий, защо не ме оставиш на мира? — И Рутилий Руф трябваше да си върви.
— Секст Юлий, я заминавай и ти за Галия! — заяви младата снаха на девера си, за да се отърве и от него.
След като беше отпъдила всички натрапници, тя доволно потри ръце и се обърна към Кардикса:
— Най-сетне животът ми си е само мой! А сега да внесем известни промени в къщата!
Промените започнаха в рамките на собствения й апартамент, където вече няколко месеца след настаняването на младото семейство новозакупените роби по-скоро командваха господарите си, отколкото им се подчиняваха. Под ръководството на гръцкия иконом Евтих те работеха, колкото да няма от какво да се оплаква Аврелия пред съпруга си. Тя скоро откри, че Цезар в някои отношения е крайно немарлив и разсеян и погледът му често отминава досадните подробности, особено ако се отнасят до реда в дома му. Само за един ден Аврелия успя да строи отвикналите от тежък труд роби и да ги накара да й се подчиняват. Отсега нататък всяка сутрин те щяха да чакат в точно определен час заповедите й, а после да ги изпълняват по график. Гай Марий би се гордял със сватовницата си, ако я чуеше как с няколко изречения може да накара и глухия да я разбере — като същински пълководец.