„Във въздуха се усещат неприятни настроения, най-вече защото след като ти успя да сториш онова, за което се заканваше, сиреч да премахнеш германската опасност, и след като народът ти е благодарен до гроб, никой не може да ти попречи да станеш за шести път консул, само да го поискаш. На устата на всички патриции стои все една и съща дума: «диктатор», а ако не другите, то поне конниците от първата класа започват предупрежденията на Сената. Да, знам, че имаш много влиятелни клиенти и приятели сред хората от първата класа, но трябва да знаеш, че цялата римска политическа и обществена структура е построена по начин, по който да се притискат в зародиша им всички амбиции за еднолична власт и изобщо за превъзходство над останалите. На човек му е позволено да бъде само пръв между равни. Но след пет поредни консулски мандата, при това три от тях, получени ин абсенция, все по-трудно би било да се прикрие фактът, че ти стърчиш твърде много над тъй наречените си «равни». Скавър е буквално отвратен от ситуацията, но той поне има ум в главата и с него ти би могъл да се разбереш. Но, както винаги, на дъното на цялата акция срещу теб стои нашият общ приятел Прасчо, активно подпомаган от заекващия си син Прасчо Младши.
От мига, в който ти се прехвърли на изток от Алпите, в Италийска Галия, за да се присъединиш към Катул Цезар, двамата Прасчовци се опитват да омаловажат твоите и да възнесат до небесата Катуловите заслуги за войната срещу кимврите! Дори когато в Рим дойде вестта за победата при Верцела и Сенатът се събра в храма на Белона, за да обсъди въпросите за триумфите и всенародните благодарности, не бяха малко онези, които с внимание изслушаха речта на Големия Прасчо.
Накратко, той настояваше да се проведат общо два триумфа — един твой за победата при Аква Секстия и един на Катул Цезар за победата при Верцела! Напълно пренебрегвайки факта, че при Верцела върховен главнокомандващ си бил отново ти, а не Катул Цезар! Доводите му бяха от напълно законосъобразно естество: ставало дума за две отделни армии, едната, командвана от консул — ти, другата, от проконсул — Катул Цезар. В очите на Прасчо размерът на придобитата плячка бил крайно малък, затова би било смешно да се честват три триумфа поотделно. Затова най-добре щяло да бъде, ако ти сега се възползваш от случая да отпразнуваш победата си при Аква Секстия, това ти стигало, а пък Катул Цезар щял да чества своя триумф във връзка с битката при Верцела. Ако станело тъй, че и ти честваш триумф заради Верцела, това вече било и излишно, и прекалено.
Разбира се, Луций Апулей Сатурнин стана веднага за възражение, но сенаторите го върнаха на мястото му с викове и скандирания. Понеже тази година той е просто едно частно лице, никой от назначените отци не вижда причина защо изобщо трябва да му се обръща внимание. Сенатът гласува да бъдат проведени два триумфа: твоят ще бъде само за победата при Аква Секстия, при това сражението беше чак миналата година и в сравнение с тазгодишната победа изглежда незначително. Триумфът за Верцела, битка, която всички смятат за много по-важна, ще бъде единствено на Катул Цезар, който ще обере всички лаври. Всъщност в мига, в който триумфалното шествие потегли по улиците на Рим, всички ще забравят напълно, че и ти си допринесъл за успеха ни срещу кимврите — за паметта на народа победителят при Верцела ще бъде Катул Цезар и никой друг. Твоето неблагоразумие да му оставиш по-голяма част от плячката, както и всички германски знамена, пленени при Верцела, допълнително ще наклони везните в полза на Катул. Истината е, че ти правиш най-големите си грешки тъкмо когато си най-силен, защото те обхваща необяснимо желание да бъдеш щедър с противниците си.
Не знам ти какво можеш да направиш — онези си свършиха работата съвсем по правилата, решението е официално гласувано и вече е записано в архивите. Аз самият съм крайно несъгласен с подобен ход, но никой не ме пита. Майсторите на политиката (както ги нарича Сатурнин) или боните (както ги нарича Скавър) спечелиха категорична победа и ти никога няма да получиш заслужено признание за победата си над германите. Навремето в Нуманция добре се забавлявахме, като въргаляхме Метел в кочината, пък и сме си оставили за спомен да го наричаме Прасчо. Сега обаче се убеждавам, че Метел никакво прасе не е, ами си е чисто и просто един пълноценен кунус. Колкото до Малкия Прасчо, и той няма да остане по-назад от баща си. Всъщност мисля, че и него можем спокойно да определим като кунус.