Както и да е. В последно време на дипломатическото поле везните се наклониха рязко във вреда на витинския цар Никомед и в полза на понтийския цар Митридат. Нашият млад приятел успя от другия край на света да напипа слабите места на нас, римляните, и да подучи пратениците си как да ни подкупят. Много лесно — с пари! След като молбата им Понт да получи статут на приятел и съюзник на Рим не беше чута никъде, те започнаха да си купуват един след друг сенатори. При това плащат добре, затова Никомед има причини да се плаши за бъдещето си.
Но изведнъж Сатурнин се появи на рострата и публично заклейми всички онези сенатори, които се покажат склонни да изоставят каузата на Никомед и Витиния е полза на Митридат и Понт. Били сме сключили договор с Витиния още преди години, а Понт бил по принцип държава, враждебна на Витиния. Сатурнин на висок глас заяви, че много големи суми са си сменили притежателя в последно време и не било редно само заради кесиите на някои сенатори Рим да развали приятелските си отношения с един съюзник, отношения, които продължавали вече петдесет години.
Казаха ми аз самият не съм очевидец, че Сатурнин заявил горе-долу следното: «Всички знаем колко скъпо излиза на нашите застаряващи сенатори да се женят за малки момиченца, едва излезли от училище! Имам предвид, трябва да се купуват гердани от перли, златни гривни и какво ли още не, да не говорим за онези магически билета, които продава Тицин на сергията си в Купеденис — а пък и кой би се осмелил да обвини нашите момиченца, че не са способни на чудеса, по-големи от тези на Тициновите билета?» Няма що, голямо изказване! Не пропуснал да намекне нещо и за Прасчо, а накрая попитал тълпата: «Ами какво да кажем за нашите момчета в Италийска Галия?»
Като резултат от тази запомняща се реч неколцина от понтийските пратеници бяха набити на улицата и трябваше да ходят да се оплакват в Сенакулум. При което Скавър и Прасчо изправиха Сатурнин пред собствения му съд за държавна измяна по обвинение в умишлено всяване на раздор между римското правителство и официално акредитирано чуждо посланичество. В деня на процеса Главция свика плебейското събрание и обвини Прасчо, че се опитвал отново да разкара Сатурнин от Сената, след като вече веднъж не бил успял като цензор. Същите онези наемни гладиатори, които, изглежда, само чакат Сатурнин да им свирне, за да се покажат на сцената, се появиха и този път — наобиколиха от всички страни съдебните заседатели и с навъсените си физиономии дадоха да се разбере, че делото трябва да бъде отменено. Както и стана. Понтийските посланици бяла принудени да си вървят в родината без никакъв подписан договор. Все пак аз самият съм съгласен със Сатурнин — би било крайно недостойно да обърнем гръб на един наш стар приятел и съюзник само защото традиционният му неприятел се е оказал по-могъщ и по-платежоспособен.
И нека това бъде всичко засега, Гай Марий! Всъщност, целта ми беше просто да те предупредя за бъдещите триумфи, преди да си прочел официалните документи, които Сенатът няма и да ти прати много скоро. Би ми се искало ти да намериш някакъв изход от положението, но се съмнявам, че ще успееш.“
— Грешиш, приятелю, изход има! — каза си мрачно Марий, след като разчете докрай писмото на Рутилий Руф. Веднага извади празен лист и за известно време сам беше погълнат от писането на писмо, кратичко, но пак истинско мъчение за него. Като свърши, прати да повикат Квинт Лутаций Катул.
Катул Цезар беше обхванат от голям ентусиазъм. Същият онзи куриер, който беше донесъл Рутилиевото писмо до Марий, беше носил в торбата си и писмо от Метел Нумидик до Катул Цезар, както и още едно — пак до Катул, този път от Скавър.
За проконсула все пак беше известно разочарование да разбере, че Марий вече е научил за двата триумфа; беше му се искало сам да съобщи радостната вест, та да види реакцията на Марий. Както и да е, това не беше голямо нещастие. Триумфът си оставаше триумф.
— Така че бих искал да се прибера в Рим още през октомври, ако това не ти пречи — тържествуваше Катул. — Няма как, ще проведа пръв своя триумф, теб те задържат задълженията ти на консул.