Ноемврийският календар никога не е бил изпълнен с празници, затова и комициите имаха малко възможности да се съберат на заседание. Все пак Сатурнин успя да се възползва от смъртта на един от най-богатите римски конници, когато синовете на покойния в желанието си да се покажат пред римляните и да отдадат последна почит на баща си, организираха зрелищни гладиаторски игри. Обикновено за провеждането на игрите се избираше Форум Романум, но този път гладиаторите щяха да се бият във Фламиниевия цирк, за да се избегнат тълпите, които тъй и тъй по цял ден висяха на Форума.
Сатурниновият план навярно щеше да мине без затруднения, ако не се беше появил изневиделица Цепион Младши. Плебейското събрание вече беше свикано, ауспициите бяха счетени за благоприятни, на Форума присъстваха само редовните участници в заседанията на събранието — тълпите отдавна се бяха запътили към Фламиниевия цирк; деветте колеги на Сатурнин вече теглеха жребия в какъв ред ще гласуват тридесет и петте триби. Самият Сатурнин беше застанал на рострата и гръмогласно приканваше трибите да гласуват в подкрепа на законопроекта му.
Понеже от известно време Сенатът упорито беше отказвал да заседава, Сатурнин си беше направил логичното заключение, че Форумът е оставен единствено и само на него, следователно може да командва деветимата си колеги трибуни, както сметне за угодно. Той обаче не включваше в сметките си най-младото поколение сенатори, което също не изпитваше особен респект към боклуците, изпълващи състава на колегията на трибуните, но затова пък държеше под око главатаря им Луций Апулей Сатурнин. Ставаше дума все за млади хора на квесторска възраст, най-много две години по-стари, създали си достатъчно съюзници сред сенаторските синчета, които още нямаха нужните години да влязат на свой ред в Сенат, както и сред наследниците на богатите конници от първата класа, чакащи най-сетне бащите им да им отредят по-достойно място в управлението на делата си. От известно време младежите се събираха по домовете си и в средата им изпъкваха фигурите на двамата квестори на хазната — Цепион Младши и Малкия Прасчо. Те обаче също бяха още млади и зелени, затова разчитаха най-вече на своя батко довереник и съветник, без чиито услуги енергията на младежите щеше да се изхаби само в празни приказки и изпиване на големи количества вино.
Баткото съветник скоро щеше да се превърне в истински идол за младите сенатори, защото притежаваше всички качества, които ценяха хора на тяхната възраст — беше дързък, смел, хладнокръвен, образован, остроумен, познавач на модата, познавач на сладостите на живота, имащ голям успех сред жените… И най-вече с огромен опит на военен. Става дума не за друг, а за Луций Корнелий Сула.
Откакто се разбра, че Марий поне за няколко месеца ще остане затворник във вилата си в Кума, Сула си беше казал, че за момента е длъжен да не изпуска от око събитията в Рим. Във всеки случай ролята му на наблюдател не се ограничаваше с тази, която Публий Рутилий Руф бе играл от години. При това вече далеч не се водеше единствено от лоялността си към Марий. След онзи разговор с Аврелия той трябваше да си каже, че наистина перспективите да направи кариера с помощта на Сената са твърде съмнителни. И неговият цвят, както този на Гай Марий, щеше да разцъфти късно. Затова му изглеждаше загубена кауза тепърва да си търси приятелството на старите сенатори. Най-малко на Скавър. Освен това решението му да се отдалечи от корифеите на властта си имаше и своите лични основания. Колкото по-далеч стоеше от Принцепс Сенатус, толкова по-далеч щеше да бъде и от жената на Принцепс Сенатус, която наскоро беше родила малката Аврелия Скавра. Когато се разбра, че Скавър е станал баща на момиченце, Сула изпита истинско удоволствие — старият козел си беше получил заслуженото.
Сула трябваше едновременно да пази престижа на Гай Марий и да си създава свой, затова погледът му логично се насочи към младото поколение, където имаше шансове да се наложи. За свои най-близки цели той си нарочи най-колебливите и слабохарактерни младежи сред сенаторските синчета — трябваше да не са особено интелигентни, лесно да им се влияе, да са възможно по-богати, да произхождат от знатни фамилии, да са достатъчно самонадеяни, за да се поддават на всякакви ласкателства. На първо време трябваше да спечели на своя страна Цепион Младши и Малкия Прасчо. Цепион представляваше интерес с това, че не беше кой знае колко умен и досетлив, но затова пък беше в постоянен контакт с Марк Ливий Друз (него пък Сула дори не смееше да доближи — младежът не беше кой да е), Метел — с това, че имаше много приятели и покровители сред добрите люде и знаеше какво става при тях. Сула нямаше равен на себе си в това да печели сърцата на младите, дори когато въпросът изобщо не опираше до секс. Достатъчно му беше за известно време да се завърти около някого да възхвалява детските му превземки и наперения му характер, но в същото време да намекне с някоя и друга реплика или жест, че младокът има известен шанс да си спечели вниманието му. Пък и в случая далеч не ставаше дума за юноши — някои от сенаторите, с които си имаше работа, бяха едва седем-осем години по-млади от него, от синчетата най-малките също отдавна бяха прехвърлили двадесетте и се считаха за хора с формиран характер, но все пак достатъчно неопитни, за да може Сула да им замае умовете. А за всеки римлянин, който си правеше плановете някой ден да става консул, подобни привърженици в Сената бяха от голямо значение.