Сула го сграбчи с две ръце за челюстта, стискайки го толкова жестоко, че Стих дори не можа да извика, ами излетя от стола по-лек от перце. Докато си поеме дъх и видя ядосаното лице на Сула, което сутринта бе уплашило леля му и гъркинята.
— Предците ми — любезно му обясни той, — хич и не ти влизат в работата. А сега се измитай от стаята.
— Тя няма да остане твоя завинаги! — задъхваше се от ярост племенникът, който обаче побърза да се вслуша в съвета му, рискувайки да събори на земята завърналия се с водата и парцала роб.
— Не бъди толкова сигурен — отпрати го Сула.
Скъпоструващият роб влезе в стаята и с усилие на волята се направи, че нищо не е чул и че въобще не му е смешно. Господарят го изгледа кисело от главата до петите.
— Я да се хващаш на работа, цвете немирисано такова! — излая му насреща той и отиде да търси жените.
Стих вече го беше наклеветил пред Клитумна, която според непрекъснато извиняващия се иконом се била затворила насаме с прекрасния си племенник и не желаела да бъде безпокоена. Затова Сула излезе на терасата с колонадата, обграждаща перистила, и се запъти към стаичките, обитавани от Никополис. Из градината се носеха приятни миризми, долитащи от кухнята в другия й край, построена в съседство с банята и клозетите. Както повечето къщи в Палатина, така и домът на Клитумна беше свързан с градската канализация, което спестяваше на робите тежката задача да наливат вода от външните чешми и да изхвърлят нечистотиите в близките обществени нужници или в канавките по улиците.
— Знаеш ли, Луций Корнелий — изостави работата си Никополис, за да се обърне към любовника си, — ако веднъж завинаги се отучиш от аристократичните си избухвания, би било много добре.
Той седна върху една кушетка, твърде удобна за целта, въздъхна и се загърна по-добре тогата си, защото стаята беше доста хладна, и позволи на робинята, която всички наричаха с прякора Вити, да му свали обувките. Тя беше едно жизнерадостно хлапе с непроизносимо име, докарано от някой затънтен край на Витиния. Клитумна я беше купила почти без пари от племенника си, без дори да предполага каква безценна находка е придобила. Момичето развърза обувките и забързано излетя от стаята, за да се върне след малко с чифт дебели чорапи, които внимателно нахлузи около изящните, снежнобели глезени на Сула.
— Благодаря ти, Вити — усмихна й се той и небрежно раз роши косата й с ръка.
Момичето направо светна. „Сладурана“ — помисли си Сула и изведнъж усети у себе си неочакван прилив на нежност. Почуди се откъде му е дошло, но скоро се сети: робинята му напомняше на съседското момиче. Юлила…
— Какво имаш предвид? — попита той Никополис, за която, както изглежда, думата „студ“ беше лишена от всякакво значение.
— Защо това мазно леке Стих трябва да отнесе всичко със себе си щом на Клитумна й дойде времето да се събере със съмнителните си предци? Само трябва да си промениш тактиката. Луций Корнелий, скъпи приятелю, да не мислиш, че тя не би оставила всичко на теб? Това всичко си заслужава, бъди сигурен.
— А той сега какво прави? Жалва се, че съм го ударил, нали? — злобееше Сула, докато в същото време отново се усмихваше на Вити, донесла му купа с натрошени орехи.
— Ти как смяташ? И при това доукрасява случая, както му хрумне. Така де, да не си мислиш, че не оправдавам действията ти? Този тип е наистина противен, но все пак е единственият кръвен роднина на мащехата ти, която го обича и има навика да си затваря очите пред грешките му. Но тебе обича повече, пък макар и с тъпото ти високомерие! Така че, когато я видиш, няма какво да се правиш на студен и невъзмутим и поне веднъж престани да си търсиш оправдания. По-добре й разкажи някоя историйка за Стихчо — Свинчо, по-добра от онези, които той й пее за теб.
Сула я изгледа и мислено изчисли шансовете си в подобно начинание.
— Хайде стига, тя да не е толкова глупава, че да се хване.
— О, Луций, скъпи! Само да поискаш и всяка жена ще се хване на въдицата ти. Опитай! Поне веднъж, моля те! Заради мен — заумилква му се Никополис.
— Не, Ники. Само ще стана за смях.
— Няма, знаеш, че няма — настояваше тя.
— Ако ще и всички пари на света да ми дадат, пак няма да лазя в краката на Клитумна!
— Тя може и да няма всичките пари на света, но има предостатъчно, за да те вкара в Сената — прошепна съучастнически любовницата му.