— Не! Тук грешиш напълно. Признавам, че къщата е нейна, но всичко, което попадне в ръцете й, тя го изхарчва за кратко време… а дори да не го изхарчи, дава го на Стихчо — Свинчо.
— Да имаш да взимаш. Ти за какво мислиш, че банкерите й се врат под полите, сякаш е самата Корнелия, майката на Гракхите? Заради състоянието, което е вложила при тях, разбира се. Клитумна не харчи и половината от приходите си, имаш ми думата. Освен това трябва да му отдадеш дължимото на Стихчо — Свинчо, но и той не е закъсал, никак даже. Докато счетоводителите на баща му са още живи и здрави, няма да има от какво да се оплаква.
Сула се облегна рязко върху стола и остави тогата да се свлече надолу.
— Ники, ти няма да тръгнеш да ме баламосваш, нали?
— О, разбира се, че бих, но не и за такива работи — отговори му тя и вдяна в иглата си червена прежда, в която беше вплетено златисто влакно.
— Ама тя може и стоте да доживее — сгуши се той на стола и понеже повече не му се ядеше, подаде обратно купата с орехите на Вити.
— Съгласна съм. — Никополис забоде иглата си в гоблена, който шиеше, и внимателно задърпа блестящото влакно. Спокойните й черни очи обаче не се откъсваха от Сула. — Но може и да не доживее. Не съм чувала в семейството й да има дълголетници.
Навън се дочуха гласове: явно Луций Гавий Стих се сбогуваше с леля си Клитумна.
Сула се надигна от стола си и изчака робинята да му обуе гръцките чехли. Съвсем беше забравил за тогата си, която напълно се беше изхлузила на земята.
— Добре, Ники, заради теб ще опитам — усмихна се той. — Пожелай ми успех!
И преди тя да успее да каже нещо, вече беше излязъл.
Разговорът с Клитумна не мина добре. Стих знаеше как да си оплете кошницата, а пък Сула, колкото и да му се искаше да угоди на Никополис, не можеше до такава степен да се принизи, че да започне да се моли.
— Ти си виновен, Луций Корнелий — проплака тя, като въртеше между обсипаните си със злато и диаманти пръсти крайчеца на скъпия си шал. — Поне веднъж опитай да се държиш по-любезно с горкото ми момче, а то какво ли не прави, за да се разбере с теб!
— Той е просто един мърляв хапльо, който само гледа къде да си избие комплексите — отсече злобно Сула.
В този миг в стаята влезе Никополис, която беше подслушвала на вратата, и с присъщата си грация се отпусна на кушетката до Клитумна, откъдето започна да наблюдава с примиренческия си поглед любовника си.
— За какво става дума? — попита невинно тя.
— За двамата ми Луциевци — въздъхна Клитумна. — Никога няма да се сдобрят, а пък аз толкова ги обичам!
Никополис освободи пръстите на Клитумна от шала, после обра в ръка влакната прежда, закачили се по диамантените пръстени и сложи дланта й върху бузата си.
— О, бедното ми момиченце! — започна да напява тя. — Двамата ти Луциевци просто са се надули като петли, в това е цялата работа.
— Е, време е да се отучат от фасоните си, защото им предстои да свикнат повече един с друг — отбеляза Клитумна. — Милият ми Луций Гавий се отказва от наетия си апартамент и другата седмица се пренася да живее при нас.
— Тогава аз се изнасям — заплаши Сула.
И двете жени запищяха от ужас при тези му думи: Клитумна с пълен глас, сякаш щяха да я колят, а Никополис — като котенце, попаднало в миши капан.
— О, я стига детинщини! — наведе се той към Клитумна и й прошепна: — Той може и да знае това-онова за положението в къщата, но как мислиш, че ще му се отрази, когато разбере, че другият мъж в къщата спи с две жени едновременно и при това едната е родната му леля?
Тя не можа да се въздържи и заплака.
— Но той сам иска да дойде! Как бих могла да откажа на племенника си?
— Не се тревожи! Ще му спестя оплакванията още отсега, като си замина.
Понечи да се оттегли, но Никополис го сграбчи за ръката и захленчи:
— Сула, мили Сула, недей! Виж, ще спиш с мен, а когато Стих го няма, Клитумна също ще идва при нас.
— Я, много хитро! — намръщи се тя. — Искаш го целия за себе си, нали, алчно създание такова!
Никополис пребледня.
— Ами кажи ти тогава какво предлагаш! Нали ти с твоята глупост ни забърка в тази каша?
— Млъкнете и двете! — просъска Сула по начин, по който отдавна беше установил, че им действа най-добре, във всеки случай далеч по-добре от виковете и крясъците. — Толкова време живеете с мимове, че чак сте заприличали на тях. Няма ли веднъж да се усетите и да престанете с вашите гнусотии? Омръзна ми това положение, в което сте ме поставили. Омръзна ми да съм половин човек!