— Ако всичко свърши тъй, както искам, ще издигна храм в твоя чест, Венера Победителка! — зарече се той на глас.
Защото най-сетне пред очите му се разгърна истинският път, който трябваше да следва. Опасен. Отчайващ. Но за човек, който няма какво да губи и иска всичко да спечели, това беше единственият възможен път.
Вече се здрачаваше, когато робът му отвори вратата у Клитумна и Сула попита къде са жените. Двете го чакаха в триклиния, застанали една до друга, за да могат да го обсъждат, без да извисяват глас. Всъщност нямаше съмнение, че именно той беше обект на разговора им. Както се излежаваха върху кушетката, и двете скочиха като по нечий знак при влизането му, опитвайки се да изглеждат възможно най-невинни и невъзмутими.
— Искам пари — смело заяви Сула.
— Ама Луций Корнелий… — мигновено настръхна Клитумна.
— Млъкни, стара развратнице! Искам пари.
— Но Луций Корнелий!
— Заминавам на почивка — беше единственото обяснение, което той щеше да им даде, без дори да се излегне до тях. — Зависи от вас. Ако искате да се върна — за да получавате още от това, което притежавам, — ще ми дадете хиляда денария. Ако ли не, напускам Рим завинаги.
— Всяка от нас ще ти даде по петстотин — неочаквано се съгласи Никополис, като се опитваше да разбере по погледа му какво си е наумил.
— Сега, веднага — настоя Сула.
— Може би няма да намерим толкова в къщата — опита се да се измъкне гъркинята.
— По-добре да се поразтърсите, защото нямам намерение да чакам.
Когато след петнайсетина минути Никополис отиде до стаята му, той вече си приготвяше багажа. Тя седна на леглото му и без да продума, зачака да благоволи да я погледне.
Накрая не се стърпя и отвори първа уста:
— Ще си получиш парите. Клитумна прати иконома при банкера. Къде ще ходиш?
— Не знам, пък и не ме интересува. Просто ми се ще да се махна оттук. — Опитваше се той да сгъне с възможно най-малко движения чорапите си на топка, преди да ги пъхне в ботушите.
— Събираш си багажа като истински войник.
— Откъде знаеш как войниците си събират багажа?
— О, ами по едно време бях любовница на военен трибун. Можеш ли да повярваш, дори вървях в строя. На какво ли не е способен един млад човек в името на любовта! Обожавах го. Затова го придружавах навсякъде. В Испания, после в Азия — въздъхна Никополис.
— И какво стана накрая? — попита Сула, докато сгъваше една от по-елегантните си туники около кожени гащи.
— Убиха го в Македония, а аз се върнах вкъщи.
Изведнъж я обзе някаква печал и съжаление, но не толкова към покойния й любовник, колкото към Луций Корнелий, красивия лъв, който беше заловен и хвърлен на арената.
— Беше ми завещал всичко, което притежаваше, и така изведнъж се оказах доста богата. В ония времена за армията падаше голяма плячка.
— Искрени съболезнования. — Той прибра бръснача си в кожения калъф и го пусна в дисагите.
Лицето на Никополис се разкриви и тя проплака:
— Ужасна къща! О, как само я мразя! Всички ние сме огорчени и нещастни. Колко са истински приятните неща, които си казваме? Почти сме ги забравили. Знаем само да се обиждаме, да бълваме злоба и омраза. Защо изобщо съм тук?
— Защото, скъпа, си започнала малко да поовехтяваш — отговори й Сула, който ни най-малко не смяташе да й възразява. — Вече не си онова момиче, което е марширувало с легионите из Испания и Азия.
— А ти ни мразиш всички — каза тя. — На това ли се дължи цялата тази тежка атмосфера? Единствено на теб? При това мога да се закълна, че тепърва ще става още по-зле.
— Съгласен съм. Затова и смятам да изчезна за известно време. — Затегна той ремъците на двете торби и с лекота ги вдигна от земята. — Искам да се почувствам свободен. Да отида в някой голям провинциален град, където да харча като луд, без някой да познат да види тъпата ми мутра, да ям и пия до пръсване, да направя деца на поне пет-шест момиченца, да му ударя едно петдесет-шейсет въргала с мъжищата, дето си мислят, че и с една ръка ще ме оправят, да се запозная с всички хубави момченца по пътя и да им скъсам нежните задничета — усмихна се зловещо Сула. — А след това, скъпа, имаш думата ми, че ще се прибера като послушно кученце у дома при теб, Стихчо — Свинчо и леля Клити, и всички ще заживеем щастливо.