Това, което не й каза, беше, че смята да вземе със себе си и Метробий; нямаше да го съобщи и на Сцилакс.
А дори Метробий нямаше представа какви всъщност са намеренията му. Защото изобщо не ставаше дума за почивка. Сула щеше да започне едно научно изследване, в което да се просвети по известни въпроси от фармакологията, химията и ботаниката.
Върна се в Рим едва в края на април. Остави Метробий на прага на елегантния апартамент на Сцилакс на Целийския хълм, вън от Сервиевите стени и отиде до Валис Каменарум, за да върне двуколката и мулетата, взети под наем заради пътешествието. Беше си платил още в началото, така че просто нарами дисагите си на гръб и пое пеша из града. Не беше взимал роби със себе си, та затова през цялото време с Метробий бе трябвало да разчитат на прислугата из всевъзможните странноприемници и пощенски станции на полуострова.
Докато изкачваше Апиевия път към Капенската порта, която като с нож разсичаше зидарията на двадесет стъпки високата римска крепостна стена, Сула си рече, че градът го посреща изключително благосклонно. Легендата гласеше, че Сервиевите стени, защищаващи Рим, са били построени от цар Сервий Тулий още преди да е била установена републиката, но като повечето истински аристократи Сула добре знаеше, че укрепленията са се появили на бял свят най-много триста години по-рано, след плячкосването на града от галите. Дивите орди на галите се бяха спуснали откъм Западните Алпи, бяха се изсипали като лавина из долината на реката Пад, пробивайки си лека-полека път едновременно от изток и от запад към сърцето на Италия. Много от тях се бяха заселили, където им се харесаше, особено в Умбрия и Пиценум, но онези, които продължаваха на юг по Касиевия път из Етрурия, си бяха поставили за единствена цел Рим. И Рим беше достигнат на свой ред, оплячкосан и едва ли не изтръгнат от ръцете на законните си господари. Едва по-късно Сервиевите стени бяха издигнати, докато италийските племена около Пад, из Умбрия и Северен Пиценум се смесиха с галските заселници, превръщайки се в нова раса, презряна от латините. Никога повече Рим не позволи времето или неприятелите да разрушат стените му; цената на галския урок се беше оказала твърде висока, за да изчезне някога страхът от варварските нашествия, който все още спохождаше римляните.
Въпреки че по билото на Целийския хълм бяха изникнали няколко скъпи инсули, като цяло пейзажът до самата Капенска порта беше по-скоро селски. Валис Каменарум се беше изгубила в ограждения за добитък, кланици, пушални за месо, както и за пасища, из които се разхождаше живата храна на най-големия град в Италия. Но едва от вътрешната страна на Капенската порта започваше същинският Рим. Вярно, че тълпите на Субура и Есквилинския хълм бяха далеч, но все пак ясно се усещаше, че си попаднал в град. Сула заобиколи Големия цирк и пое нагоре по стълбите на Как, водещи към Палатинския Гермал, откъдето до къщата на Клитумна бяха две крачки.
Пред вратата си пое дълбоко въздух и потропа. Вътре го чакаше цял един свят от истерични жени. И нямаше нищо чудно в това, че и Никополис, и Клитумна се радват да го видят отново. Двете плачеха и цвилеха от радост, увисваха на врата му, докато той ги изблъскваше с ръце, кръжаха около него, следваха го навсякъде, решени за нищо на света да не го оставят на мира.
— Къде се предполага, че ще спя идните дни? — попита той, като в същото време отказа да остави дисагите си на роба, който се беше завтекъл да ги поеме.
— При мен — победоносно му отвърна Никополис, която най-сетне бе успяла да срази Клитумна.
Вратата към таблиния така и не се отвори, което направи впечатление на Сула, докато той я задминаваше, следвайки Никополис навън под колонадата и оставяйки мащехата си да кърши ръце в атрия.
— Предполагам, че докато ме е нямало, Стихчо — Свинчо се е чувствал като у дома си? — обърна се към любовницата си, когато стигнаха онази част от къщата, която й беше предоставена.
— Ето — показа му тя новия дом, без да обърне внимание на въпроса му.
Не можеше да се отрече, заради него се беше разделила с просторната си дневна, ограничавайки се със спалнята и допълнителната стаичка. Сула усети, че се изпълва с признателност към Никополис и я изгледа с известна тъга, може би нещастен, че никога допреди не я е обичал тъй силно, както в този миг.