— За теб всичко се съсредоточава в думата „дигнитас“.
— Точно така.
— И вярваш, че ако някой ден назрее идеята за създаване на италийски съюз без и срещу Рим, влиятелните кръгове в тези римски и латински общини ще се обявят против?
Рутилий Руф беше направо шокиран от току-що изказаното съмнение.
— Гай Марий, какви са тези позиции, които защищаваш? Ти не си Гай Гракх, нито тепърва ще ставаш реформатор!
Марий скочи на крака и закрачи неспокойно напред-назад пред пейката. В един миг хищните му очи изпод гневно смръщените му вежди се обърнаха към дребничкия Рутилий, който се беше свил, сякаш очакваше да бъде нападнат.
— Прав си, Публий Рутилий, не съм реформатор, а да се спряга името ми редом с това на Гай Гракх, би било направо смешно. Но аз съм практично мислещ човек и ми се ще да вярвам, че съм надарен с достатъчно прозорливост и съобразителност. Освен това не забравяй, че аз не съм римлянин по рождение, както всеки кореняк римлянин не пропуска случай да ми напомни. И, да ги наречем, селските ми корени ми помагат да виждам нещата от гледна точка, по-различна от тази на традиционното римско мислене. Виждам достатъчно надалеч, за да предскажа сериозни неприятности с шахматната дъска на Италия. Имаш думата ми, Публий Рутилий, имаш думата ми! Защото преди няколко дни внимателно слушах исканията на италийските пратеници и не ми беше трудно да надуша нещо ново из въздуха. За доброто на Рим се надявам, че идните няколко години римските консули ще постъпват по-мъдро с войските, пратени им от италийските съюзници, и няма да се разпореждат с тях нехайно като предшествениците им.
— И аз съм на същото мнение, макар и по други причини — съгласи се Рутилий. — Всеки пълководец, който жертва напразно живота на своите войници, били те римляни или италийци, заслужава да бъде съден като престъпник изгледа той раздразнено Марий. — Защо не вземеш да седнеш! Заболя ме вратът да те гледам!
— Ще ти дам аз един болен врат на теб — тросна му се Марий, но все пак седна послушно на пейката и изтегна крака.
— Започнал си да си търсиш клиенти сред италийците — подхвана друга тема Рутилий Руф.
— Така си е — изучаваше Марий сенаторския пръстен върху ръката си. За разлика от най-старите сенаторски фамилии, които още държаха техните пръстени да са от желязо, неговият си беше от чисто злато. — Но в никакъв случай не съм единственият, Публий Рутилий. Гней Домиций Ахенобарб е записал сред клиентелата си цел градове най-вече като им издейства опрощаване на данъци.
— Или както забелязвам, пълната отмяна на други.
— Точно така. Марк Емилий Скавър също не стои чак толкова високо над италийците, за да не ги иска клиенти, особено на север.
— Да, но трябва да признаеш, че не е чак толкова безразсъден, колкото Гней Домиций — възрази му Рутилий Руф, който беше искрен привърженик на Скавър. — Освен това се грижи истински за градовете: пресушава блата, строи обществени сгради.
— Не мога да отрека, че е така. Но не бива да забравя Цецилий Метелите в Етрурия. Те хич не си губят времето там.
Рутилий Руф въздъхна тежко.
— Гай Марий, бих искал най-накрая да ми кажеш това, до което се опитваш от толкова време да стигнеш!
— Работата е там, че не знам какво точно искам да ти кажа. Усещам някакво раздвижване сред знатните фамилии, сякаш започват да си дават сметка за необходимостта от съюза с италийците. Не мисля, че някой сред тях се е разтревожил искрено за бъдещето на самия Рим, но по всяка вероятност патрициите се поддават на някакъв инстинкт, който още не могат да осмислят. Усещат, че из въздуха се носи нещо ново.
— За теб не се и съмнявам, че си го усетил — сложи точка на спора Рутилий Руф. — Ти наистина си надарен с проницателен ум, Гай Марий, и дори да съм те разгневил със съмненията си в думите ти, това не значи, че не съм те чул и не съм си взел бележка от казаното. Като го погледнеш отгоре, клиентът не дава вид да представлява нещо важно. Той зависи много повече от патрона си, отколкото патронът му от него. Освен когато дойде време за избори или пък се случи война или природно бедствие. Навярно единствената помощ, която може да окаже на патрона си, е да не помага на другите, да не взима никога и по никой въпрос противната страна. Съгласен съм с теб, че инстинктите значат много. Те са нещо като фаровете в морето: осветяват огромни полета от неясни факти много преди логиката да е способна да ги обхване в своите правила. И нищо чудно да си прав за раздвижването у знатните фамилии. И може би един от начините да се борим срещу опасността, за която ти сега се опитваш да ме убедиш, че е съвсем реална, е да обвържем всички италийци в клиентни отношения с римските знатни фамилии. Наистина не знам какво да ти кажа.