— Нито пък аз — рече Марий. — Но това не е причина да не си търся клиенти.
— И да не си търсиш за какво да се хванеш, само и само да не ми кажеш какво точно мислиш за племенника ми Друз — усмихна се Рутилий Руф. — Доколкото си спомням, именно от него започна целият разговор.
Марий сви краката си и толкова внезапно се надигна от пейката, че чак стресна спокойно разположилия се Рутилий Руф, който отново се беше обърнал с притворени очи към слънцето.
— Точно така! Хайде, ставай, Публий Рутилий, може би ще стигнем навреме да ти покажа един пример за новите настроения у знатните фамилии относно италийските ни съюзници!
Рутилий също скочи на крака.
— Идвам, идвам! Но къде, ако не е тайна?
— На Форума, естествено! — каза му Марий, който вече слизаше към улицата пред градинката. По пътя щеше да му обясни за какво точно става въпрос. — В момента има съдебно заседание и ако имаме късмет, ще хванем заключителната му част.
— На мен пък ми се струва странно — сухо отбеляза Рутилий Руф, — че си започнал да се интересуваш какво става на Форума.
— По-странното е, че ти не си се заинтересувал — отвърна му Марий. — В крайна сметка, днес е адвокатският дебют на племенника ти Друз.
— Бъркаш нещо! Дебютът му беше преди месец, когато водеше обвинението срещу главния трибун на хазната по повод известни суми, потънали вдън земя.
— О! — Вдигна рамене Марий и забърза. — Значи пропускът не е бил у теб, а у мен. Както и да е, Публий Рутилий, наистина мисля, че ще е добре, ако следиш по-отблизо кариерата на младия Друз. Ако го беше сторил, забележките ми относно италийската ни политика нямаше да ти изглеждат толкова не на място.
— Най-добре ще е ти да ми обясниш какво не съм разбрал — задъхваше се Рутилий Руф, понеже приятелят му както винаги беше забравил, че има дълги крака.
— Направи ми впечатление, че младежът говори най-прекрасния латински, който някога съм чувал, а при това е надарен и с глас за оратор. „А, някой нов“ — си казах и се поспрях да видя кой ли ще е той. И кой мислиш, ако не племенникът ти Друз! Въпреки че трябваше да поразпитам, за да науча името му, а и още ми е неудобно, дето и през ума ми не мина да го свържа с рода на жена ти.
— Кого обвинява? — попита Рутилий Руф.
— Интересното е, че не обвинява, а защищава, и то не пред друг, ами пред самия чуждестранен претор! Делото е от особена важност; свикано е съдебно жури.
— Убийство на римски гражданин?
— Не. Банкрут.
— Доста необичайно — вече едва си поемаше дъх Рутилий Руф.
— Предполагам, че настоящият процес ще трябва да послужи за пример — продължаваше все така да крачи Марий. — Ищецът е банкерът Гай Опий, а обвиняемият предприемач марсиец от Марувиум; казва се Луций Фравк. Според човека, когото разпитвах — а на него зяпането по съдебни процеси се оказа едва ли не професия, — на Опий му било омръзнало от лоши кредити по италийските му сметки и решил, че е крайно време да даде пример за назидание, и то насред Рим. Целта му е, като спечели сега делото срещу марсиеца, занапред да държи в ръцете си всички останали италийски длъжници, които, ако се окажат верни подозренията ми, имат да връщат направо астрономически лихви.
— Лихвата — дочу се пухтенето на Рутилий Руф — винаги е била десет процента.
— Да, но само ако си римлянин — поправи го Марий, и при това от по-горните икономически класи.
— Ти продължавай с тези си изказвания, Гай Марий, пък ще свършиш като братята Гракхи.
— Глупости!
— Аз… предпочитам да се върна вкъщи — започна да се колебае Рутилий Руф.
— Много лесно омекваш — изгледа отвисоко Марий едва тътрещия си се приятел. — Една хубава военна кампания ще ти се отрази по-добре.
— Най-добре ще ми се отрази, ако взема да си почина малко — възрази му Рутилий Руф и забави крачка. — Изобщо не виждам защо трябва да ходим на процеса.
— Заради едно. Когато си тръгвах от Форума, племенникът ти имаше още два часа и половина да прегледа свидетелските показания и да произнесе заключителната си реч. Делото се води по нова, експериментална процедура. Първо се изслушват свидетелите, след това обвинението има право на два, а защитата на три часа за обобщение на позицията си и най-накрая чуждестранният претор подканва журито да произнесе присъдата си.