— Не виждам какво толкова й имаше на старата процедура.
— О, и аз не знам. Най-вероятно новата превръща делото в зрелище за публиката.
Двамата слизаха по Кливус Сацер и насреща им вече се показваше празното пространство на Форума. Скоро излязоха на самия площад и се озоваха на заседанието на съда на чуждестранния претор, където, доколкото Марий можеше да прецени, никой не беше помръднал от мястото си.
— Много добре, дошли сме точно за заключителната част — зарадва се той.
Марк Ливий Друз не беше свършил с речта си и всеки човек от публиката се бе превърнал целият в слух, за да го чуе какво още ще каже. По едва поникналата му брада отдалеч си личеше, че адвокатът всъщност е младо момче, доста под двайсетте, среден на ръст, но затова пък здрав и набит, с черни коси и мургава кожа: макар в лице да беше приятен, далеч не беше човекът, който ще вдъхне респект с вида си.
— Не е ли невероятен? — прошепна Марий на Рутилий.
— Човек остава с чувството, сякаш младежът се обръща лично към него и към никого друг.
Беше прав. Дори от толкова далеч — защото Марий и Рутилий Руф бяха останали чак в края на насъбралата се тълпа — тъмните му очи ги поглъщаха и четяха какво им е на ума, сякаш тримата се бяха насъбрали на приятелска приказка.
— Никъде не е казано, че щом човек е римлянин, това автоматично го поставя на страната на правото — говореше младежът. — В случая не става дума за случая с обвиняемия Луций Фравк, става дума за Рим! Става дума за честността, за почтеността, за справедливостта изобщо! А не за онова служебно правосъдие, което е свикнало единствено буквално да следва предписаните текстове от законите и да отъждествява истинската справедливост с елементарната логика. Законите не бива да се превръщат в тежък калъп, който смачква човека и му придава абсолютно същата форма както на предния, както и на следващия. Защото хората не са родени да бъдат еднакви. Законите трябва да се превърнат в прозрачен воал, който с нищо да не скрива истинската същност на човека, а, напротив, да го показва такъв, какъвто е. Никога не бива да забравяме, че ние, римските граждани, представляваме пример за подражание сред целия останал свят, и то най-вече с нашите закони и съдилища. Има ли и имало ли е друго място по света, където нещата да се разглеждат в същата дълбочина, в която ги разглеждаме ние? Къде другаде се среща толкова творчество, толкова вродена интелигентност, толкова загриженост, толкова житейска мъдрост? Та не ни ли го признават дори атиняните? Дори александрийците? Дори пергамците?
Риторическата дарба му помагаше да компенсира физическите си недостатъци — недостатъци в смисъл такъв, че нито ръстът, нито телосложението му позволяваха да изпълни, както трябва, тогата. За да бъде тогата „оръжие“ в ръцете на оратора, то самият той трябва да бъде висок, широк в раменете, слаб в талията и да притежава гладка походка, а Марк Ливий Друз не можеше да се похвали с нито едно от тези качества. И въпреки това до такава степен беше овладял жестовете си, че вършеше направо чудеса; всяко помръдване на пръстите, всеки жест, всяка гримаса, всяко движение на главата означаваше нещо и внушаваше тъкмо това, в което говорещият искаше да убеди публиката си.
— Луций Фравк, италиец от Мерувиум, всъщност не е извършител на престъплението, а негова жертва. Никой, дори самият Луций Фравк, не отрича факта, че от страна на Гай Опий е бил даден крупен заем, който сега липсва. Нито пък някой ще отрече, че този крупен заем трябва да бъде възстановен на уважаемия Гай Опий заедно с лихвите, които са се насъбрали по него. По един или друг начин парите ще бъдат върнати. Ако се наложи, Луций Фравк е готов да продаде къщите, имотите, робите, мебелите си дори, да се раздели с капиталовложенията си, с всичко, което притежава! И мисля, че цялата му собственост надвишава твърде много дължимите суми!
Друз застана срещу съдебните заседатели и внимателно изгледа седящите на по-задните редове.
— Вие чухте свидетелите, както и мнението на уважаемия колега, адвоката по обвинението. Никой не отрича, че Луций Фравк е взел заема. Но не той го е откраднал. Затова ви заявявам, че не заемодателят Гай Опий е жертвата на това престъпление, а именно Луций Фравк. Ако вие, уважаеми съдебни заседатели, сега признаете Луций Фравк за виновен, то той ще попадне под силата на закона, такъв какъвто е предвиден за хората, които нито са граждани на нашия велик град, нито се радват на латинските права. Цялата собственост на Луций Фравк ще бъде дадена принудително за разпродажба, а вие всички много добре знаете какво означава това. Никой няма да даде реалната цена на разпродаваните имоти и нищо чудно осъденият дори да не е способен да погаси заема си.