— Тогава най-добре да се надяваме, че бъдещето ще спести на римляните подобни унизителни поражения — въздъхна Рутилий Руф.
— Прав си, не ни остава нищо друго, освен да се надяваме.
— Как се държа Прасчо с теб?
— Ако трябва да сме честни, доста любезно — отговори му Марий. — Дойде да ме посети още на другия след встъпването си в длъжност и беше достатъчно откровен да ме запознае с истинските си мотиви да държи на помощта ми. Аз самият не пропуснах да го попитам защо толкова настоява двамата с теб да влезем в щаба му, след като навремето в Нуманция го бяхме направили за смях. Но той твърди, че вече дори не си спомнял какво е ставало в Нуманция. В момента единствено го занимавало как най-бързо да спечели африканската война, а според думите му за целта е имало по-добър начин от това да вземе на служба при себе си двамината офицери, най-добре запознати с характера и военните познания на Югурта — именно те най-лесно биха разгадали стратегията му.
— Като се замислиш, идеята му никак не е лоша — каза Рутилий Руф. — Като главнокомандващ той ще обере всички лаври. Какво толкова го интересува кой ще му спечели войната, след като той ще се вози на триумфалната колесница и ще бъде обект на всеобщите хвалебствия? Нито на мен, нито на теб ще се падне шансът да си притурим някое Нумидик към името; „Нумидик“ ще бъде само Прасчо.
— Но пък и той се нуждае много повече от това, отколкото аз или ти. Прасчо Метел, Публий Рутилий, все пак си остава един Цецилий! Което означава, че трябва повече да използва главата си, отколкото да се поддава на гласа на сърцето си, особено щом става въпрос за собствената му кожа.
— О, това никой не му го отрича! — съгласи се Рутилий Руф.
— Още отсега се е заел да си търси съмишленици, та пълномощията му в Африка да бъдат продължени и догодина.
— Което пък показва, че му е повече от ясно какви са истинските възможности на Югурта. Дал си е сметка, че за пълното подчиняване на Нумидия ще е необходимо време. Колко легиона взима със себе си?
— Четири. Два римски и два италийски.
— Заедно с частите, разположени отсега в Африка, да речем шест. Да, Гай Марий, мисля, че мястото ни е там.
— И аз съм на същото мнение.
Марий стана иззад писалището си и разля вино по чашите.
— Какви са тези слухове, които се носят за Гней Корнелий Сципион? — пое чашата си гостът тъкмо навреме, защото в следващия миг Марий се затресе в такъв буен смях, че разля цялото съдържание на своята.
— О, Рутилий Руф, да можеше да си представиш! Да си призная, сигурно никога няма да свикна със старите римски порядки, на които толкова държат някои патриции. Та значи Сципион е избран съвсем законно за претор и при тегленето на жребия за разпределението на преторските провинции му се пада управлението на Далечна Испания. И тогава, познай какво прави той? Изправя се пред целия Сенат и тържествено се отказва от оказаната му чест! „Защо?“ — пита недоумяващият Скавър, който естествено съблюдава редовността на жребия. „Защото — отговаря му Сципион с чистосърдечие, за което съм убеден, че не е било подправено, — ако ми се връчи управлението на Далечна Испания, ще разоря цялата страна.“ Целият Сенат си умира от веселба: смехове, подвиквания, тропане, ръкопляскане. И когато най-сетне присъстващите се успокояват, Скавър просто заявява: „Съгласен съм, Гней Корнелий, ти сигурно ще разориш цялата страна.“ Та сега на мястото на Сципион за Далечна Испания заминава Квинт Сервилий Цепион.
— Който също ще разори цялата страна — усмихна се Рутилий Руф.
— Разбира се, разбира се! Съмнявам се някой да не го знае, с изключение на Скавър. Но ако не друго, Цепион поне даде вид, че няма подобни намерения. Така Рим ще може да загърби Испания и спокойно да се занимава с делата си — седна отново зад писалището си Марий. Обожавам това място, Публий Рутилий, наистина го обожавам.
— Аз пък се радвам, че Силан си е останал у дома.
— Да. За щастие изведнъж се оказа, че Рим задължително се нуждае някой да го управлява по-изкъсо! Иначе не знам как щяхме да се измъкнем! Сенатът едва не почна да пълзи пред Минуций Руф да се съгласи и занапред да управлява Македония. И след като той се съгласи, на Силан просто не му остана какво друго да управлява, освен самия Рим, където нещата малко или много се повтарят все същите. Но нямаше как: дори Марс би побелял от ужас, ако видеше Силан начело на някоя армия.