Разбира се, сега, когато беше вече късно, на момчето му дойде умът и се опитваше да се разбере с него. Тийзъл не можеше да проумее защо момчето направи всичко възможно да стигне до тук.
— Ти бъди благодарен, че е само мокро — каза му той, — че измиваме мръсотията. В края на седмицата тук пренощуват няколко пияници, които повръщат по стените и навсякъде и в понеделник тук е кочина.
Той хвърли един поглед към килиите. С водата по пода те блестяха от чистота.
— Може и да си забравил вратата горе, Голт — каза Тийзъл, — но положително си свършил добра работа в килиите. Направи ми една услуга. Върви горе и донеси спално бельо и дрехи за това момче. Ей ти — обърна се той към момчето, — мисля, че средната килия ще е добре. Влез вътре и си събуй обувките, панталона и якето. Остани по чорапи, гащета и пуловер. Махни, ако имаш някои скъпоценности, верижки, часовник… Голт, какво гледаш?
— Нищо.
— Аз къде те пратих?
— Просто гледах. Отивам — и той забърза нагоре по стълбите.
— Няма ли пак да му напомниш да заключи вратата — каза момчето.
— Няма нужда.
Тийзъл изчака, докато чуе шума от отключването на вратата, след това от заключването, когато Голт излезе.
— Започвай с обувките — каза той на момчето. Момчето, обаче първо съблече якето. Друго не беше и очаквал.
— Пак започваш. Казах, първо обувките.
— Подът е мокър.
— И ти казах да влезеш вътре.
— Няма да вляза, докато не се наложи.
Той сгъна якето си, погледна намръщено водата на пода и го сложи на стълбите. До него постави обувките си, събу джинсите си, сгъна ги и ги сложи върху якето.
— Какъв е този голям белег над лявото ти коляно? — попита Тийзъл. — От какво е?
Момчето не отговори.
— Прилича на белег от куршум — каза Тийзъл. — Откъде го имаш?
— Чорапите ми се измокриха.
— Тогава ги събуй.
Тийзъл трябваше да се дръпне, за да не бъде ударен от чорапите.
— А сега си свали пуловера — каза той.
— Защо? Да не би още да търсиш личната ми карта.
— Да кажем, че искам да ти направя щателен оглед. Може да криеш нещо под мишниците си.
— Какво? Наркотици? Марихуана?
— Кой знае? Случва се.
— Не на мене, обаче. Отдавна съм се отказал от това. Мамка му, това е противозаконно.
— Много смешно. Събличай пуловера.
За първи път момчето изпълни каквото му казаха. Колкото можеше но бавно, разбира се. Мускулите на стомаха му бяха твърди и три прави белега пресичаха гърдите му.
— Тези пък откъде са? — зачуди се Тийзъл. — Белези от нож. Какво си правил ти?
Момчето примижа към светлината, но не отговори. Имаше окосмена част на гърдите с формата на голям триъгълник. Два от белезите го пресичаха.
— Вдигни си ръцете и се обърни — каза Тийзъл.
— Това необходимо ли е?
— Ако имаше по-бърз начин да те претърся, бъди сигурен, че щях да го знам. Обърни се.
По гърба на момчето имаше десетки малки белези с назъбени краища.
— Господи, какво става тук? — попита Тийзъл. — Това са следи от камшик. Кой те е бил с камшик?
Момчето отново не отговори.
— Докладът на щатската полиция за тебе ще е много интересен.
Той се поколеба — идваше оная част, която той никак не обичаше.
— Хайде, свали си гащетата.
Момчето го погледна и остана така.
— Не ме гледай като ученичка — каза той, макар че и на него не му беше приятно. — Всички трябва да минат през това и всички си остават девствени накрая. Просто си свали гащетата. Стига толкова. До коленете е достатъчно. Нямам намерение да гледам повече от онова, което се налага. Хвани се ей там. Искам да видя дали няма нещо скрито. Не с двете ръце, само с една. С върха на пръстите.
Като гледаше да не се приближава много, Тийзъл се наведе и огледа слабините на момчето от няколко места. Тестисите му бяха твърди и високо разположени. Сега идваше най-неприятното. Можеше да прехвърли тази работа на Голт, но не обичаше друг да му върши работата.
— Обърни се и се наведи напред.
Момчето го погледна крайно учудено.
— Тия педерастки номера ги предавай на някой друг. Аз няма повече да търпя това.
— Ще търпиш. Не се интересувам от задника ти, а от това, което може да си скрил там. Прави каквото ти казвам. Разтвори си бузите. Хайде, да не мислиш, че на мене ми харесва. Добре. Знаеш ли, когато работех в Луивил, ми се случи един задържан, който беше си напъхал в задника триинчов нож в кожена ножница. И досега не мога да проумея как е седял.
Горе Голт отваряше вратата.
— Добре, чист си — каза Тийзъл. — Можеш да си вдигнеш гащетата.
Тийзъл чу Голт да затваря и да заключва вратата горе, след това се появи самият Голт, като тътреше обувки по циментовото стълбище. Носеше в ръце избелял джинсов гащеризон, тънък дюшек, гумиран чаршаф и сиво одеяло. Погледна момчето, застанало пред него по гащета, и каза на Тийзъл: