Автоматични, полуавтоматични, с магазини за шест, седем или девет патрона, наоколо се въргаляха гилзи и постоянно се сипеха нови. Орвал държеше здраво последното си куче и крещеше:
— Стига!
Тийзъл се беше надигнал от прикритието си, присвит, сякаш готов за скок, и викаше с издути на врата вени:
— Спрете, вашта мамка! Следващият, който натисне спусъка, ще го лиша от 2 дена заплата!
Това подейства. Някои още не бяха презаредили. Останалите просто спряха, напрегнати, с приклади на рамената, с пръсти, опрени на спусъците, готови да продължат. След това един облак затули слънцето и те се успокоиха. Дишаха тежко, преглъщаха и неохотно свалиха пушките. Надигна се ветрец, който нежно раздвижи листата в гората зад тях.
— Господи! — каза Шингълтън.
Бузите му бяха бледи и изопнати като кожа на барабан.
Уорд се отпусна от лакти по корем и облиза ъгълчетата на устата си.
— Господи, я — каза той.
— Голямо шубе — мърмореше постоянно някой.
Тийзъл погледна и видя, че е младият полицай.
— На какво се размириса, бе? — попита Лестър.
— Голямо шубе…
— Той е. От него идва.
— Гащите ми. Аз, такова…
— Оставете го на мира — каза Тийзъл.
Облакът, който беше затулил слънцето, полека се отдръпна, открои се в ретуш на ярката светлина; поглеждайки към снишилото се в долината слънце, Тийзъл видя да приближава друг облак, по-голям, а след него, недалеч, се бяха надиплили още много — черни и кълбести. Той задърпа потната риза на гърдите си, но след малко се отказа, защото тя веднага залепваше обратно. Надяваше се, че ще вали. Това поне щеше да поохлади нещата.
Чу до себе си Лестър, който говореше по адрес на младия полицай:
— Знам, че не е могъл да се сдържи, обаче, ебати миризмата.
— Голямо шубе.
— Оставете го намира — каза Тийзъл, като все още гледаше към облаците.
— Ще се обзалагаме ли дали сме ударили момчето? — каза Мич.
— Някой ранен? Всички добре ли са? — попита Уорд.
— Да, разбира се — каза Лестър, — всички са добре.
Тийзъл го изгледа строго:
— Я си помисли, сега сме девет. Джереми падна от скалата.
— И завлече три от моите кучета. И две други са застреляни — каза Орвал. Гласът му беше безизразен като на робот и толкова странен, че всички се обърнаха към него. — Пет. Пет заминаха. Лицето му беше сиво като цимент на прах.
— Орвал, съжалявам — каза Тийзъл.
— И добре правиш. Ако става въпрос, тази смахната идея беше твоя. Не можа да изчакаш щатската полиция да поеме нещата. Последното от кучетата беше клекнало, трепереше и скимтеше.
— Спокойно, успокой се — говореше му Орвал и нежно то галеше по гърба, докато присвиваше очи зад очилата си към двете мъртви кучета при ръба на скалата.
— Ще му го върнем, не се безпокой. Ако все още е долу жив, ще му го върнем. — Той премести присвитите си очи към Тийзъл и повиши глас. — Не можа да изчакаш тъпата щатска полиция да дойде, нали?
Хората се обърнаха към Тийзъл в очакване на отговор. Той размърда устни, но не се чуха никакви думи.
— Какво, какво? — попита Орвал. — Господи, ако имаш нещо да кажеш, кажи го ясно, като мъж.
— Казах, че никой не те е карал насила да идваш. Правеше ти кеф да се показваш какъв корав дъртак си, изпревари всички ни, пръв се покачи на оная канара, за да отместиш камъка и да ни докажеш колко си умничък. Ти си си виновен, че убиха кучетата. Като знаеш толкова, не трябваше да ги пускаш до ръба на скалата.
Орвал се разтрепера от гняв и Тийзъл съжали за думите си. Наведе поглед към земята. Нямаше право да се подиграва с желанието на Орвал да бъде пръв във всичко. Беше благодарен, когато Орвал измисли начин да махнат камъка, като се изкачи горе, завърза единия край на едно въже около него, каза на другите да дърпат въжето, докато той използва един дебел клон като лост, за да го повдигне. Камъкът шумно се изтърколи от върха, сгромоляса се и на всички страни се разхвърчаха парченца от скалата, по която те бяха току-що дошли.
— Добре де, слушай, Орвал — каза той, вече успокоен. — Извинявай. Бяха хубави кучета. Наистина, извинявай.
До себе си усети рязко движение, Шингълтън беше вдигнал пушката си и стреля по никакви храсти.
— Шингълтън, казах да спреш!
— Видях, че нещо мърда.
— Това ще ти струва заплатата за 2 дни, Шингълтън. Жена ти ще побеснее, като научи.