Като това, дето удари Мич.
Или това, че не предупреди Орвал да не се надига.
Първият шум се смеси с гръмотевицата и той не беше сигурен, че го е чул. Спря и погледна останалите.
— Чухте ли?
— Не съм съвсем сигурен — каза Шингълтън. — Струва ми се че дойде някъде отпред. Малко вдясно.
След това шумът се повтори още три пъти и нямаше съмнение, че това бяха изстрели от пушка.
— Лестър — каза Уорд. — Но не стреля, за да ни предупреди.
— Мисля, че и той като нас изгуби пушката си — каза Тийзъл. — Стреля момчето.
Чу се още един изстрел, също от пушка, той се ослуша за друг, но такъв не последва.
— Заобиколил е и ги е пресрещнал при цепнатината в скалата — каза Тийзъл. — Четири изстрела. Четирима души. Петият беше, за да довърши някого. Сега вече ще дойде за нас.
Той поведе Мич в посока, обратна на изстрелите.
Уорд се спря.
— Чакайте! Няма ли да се опитаме да им помогнем? Не можем ей тъй, да ги оставим.
— След дъжд — качулка. Те са мъртви.
— И сега оня ще дойде за нас — каза Шингълтън.
— Как позна — отговори Тийзъл.
Уорд погледна разтревожено по посока на изстрелите. Затвори очи и му премаля.
— Горките глупаци.
Неохотно той подхвана Мич и тръгнаха наляво, като постепенно забързаха ход. Дъждът понамаля, но след малко отново плисна.
— Момчето сигурно ще ни чака при скалата в случай, че не сме чули изстрелите — каза Тийзъл. — Това ще ни даде преднина. Като се увери, че няма да дойдем, ще се покатери по скалата, за да търси дирите ни, но този дъжд ще ги заличи и той нищо няма да може да намери.
— Отървахме се, значи — каза Уорд.
— Отървахме се — глупаво повтори Мич.
— Не. Като не намери дирите ни, ще тръгне към далечния край на скалата и ще се опита да ни превари. Ще намери някое място, по което е най-вероятно да се спуснем. Ще легне и ще ни чака.
— Ами тогава — каза Уорд, — значи трябва да стигнем първи.
— Да стигнем първи — повтори Мич, като се клатушкаше.
От устата на Уорд звучеше толкова лесно за изпълнение. Повторението на Мич прозвуча толкова смешно, че Тийзъл нервно се изсмя.
— Да бе, мамка му, само трябва да стигнем първи — каза той, погледна към Шингълтън и Уорд, впечатлен от тяхното самообладание, и изведнъж си помисли, че нещата можеха и да потръгнат.
13
Към шест часа дъждът обърна на големи тракащи парчета градушка и Шингълтън беше ударен по лицето толкова силно, че се наложи пипнешком да се доберат до едно дърво и да се скрият под него. Листата на дървото бяха окапали, но имаше достатъчно клони, така че повечето парчета отскачаха, а останалите удряха силно по голия гръб, по гърдите на Тийзъл и по ръцете. Той ги бе вдигнал, за да предпази главата си. Не го свърташе на едно място, но знаеше, че би било лудост да продължат — няколко текмета от градушка с такава големина можеха да проснат човек. Но колкото по-дълго стояха сгушени под дървото, толкова повече време оставяха на момчето да ги настигне и единствената му надежда беше, че градушката също е принудила и момчето да търси убежище.
Чакаше, оглеждаше се, подготвен за нападение. Накрая градушката престана, спря и дъждът; просветна малко, вятърът утихна и те бързо се отправиха към скалата. Но без рева на вятъра и дъжда шумовете, които вдигаха из храстите, се чуваха ясно и можеха да послужат за ориентир на момчето. Забавиха ход, но шумовете пак бяха почти толкова силни и те забързаха отново с трясък през храстите.
— Няма ли край този наклон? — каза Шингълтън — Извървяхме вече толкова мили.
— Толкова мили — откликна Мич. — Четири мили. Пет. Шест.
Отново влачеше краката си.
След това започна да се свлича. Уорд го подхвана. Но тогава самият Уорд се олюля и залитна назад. Изстрелът от пушката още ечеше между дърветата, Уорд лежеше по гръб, ръцете и краката му се гърчеха в смъртна агония и от мястото си на земята Тийзъл видя, че куршумът беше ударил Уорд право в гърдите. Учуди се, че лежи на земята. Не си спомняше да е залягал. Изненада се, че е извадил и пистолета си.
Господи, и Уорд беше мъртъв! Искаше да припълзи до него, но нямаше смисъл. Ами Мич? Боже опази. Той беше паднал в калта и лежеше неподвижно, като че ли също беше улучен. Но не, нищо му нямаше. Отвори очи и запремигва към едно дърво.