„Може би беше грешка, че те повиках.“
Но Орвал го беше научил да съди за хората и по ръкостискането им и когато Траутман направи три крачки от канавката към него, ръкостискането му не беше такова, каквото Тийзъл очакваше. Вместо грубо и самонадеяно, то беше необичайно внимателно и твърдо в същото време. Накара го да се отпусне.
Може би Траутман щеше да излезе свестен.
— Пристигна по-бързо, отколкото очаквах — каза му Тийзъл. Благодаря. Имаме нужда от всякаква помощ.
Понеже преди малко си помисли за Орвал, изведнъж се сети, че подобно нещо се случи и един друг път, преди две нощи, когато благодари на Орвал, че е дошъл, с почти същите думи, които сега каза на Траутман.
Но сега Орвал беше мъртъв.
— Наистина имате нужда от всякаква помощ. Да си кажа право, мислех да дойда още преди да се обадиш. Той вече не е на служба, това си е чисто граждански проблем и въпреки това не мога да не чувствам известна отговорност. Трябва да знаеш едно нещо обаче — нямам намерение да се замесвам в някоя касапница. Ще помагам, само ако видя, че тази работа се извършва справедливо — да бъде заловен, а не убит, без да му се дава никаква възможност. Може и да го убиете, но не бих искал да остана с впечатлението, че това ви е било целта. Съгласен ли си?
— Да! — и той не лъжеше.
По никакъв начин не искаше момчето да бъде застреляно някъде горе в планината, без той да види. Искаше го жив, тук, искаше да види всяко едно нещо, което щяха да му направят.
— Добре тогава — каза Траутман. — Но не съм сигурен, че и моята помощ ще ви е от полза. Предполагам, че нито един от вашите хора няма да се приближи до него достатъчно, за да го види даже, а за хващане — да не говорим. По-хитър е и по-издръжлив, отколкото можете да си представите. Как стана така, че не уби и тебе? Не ми го побира умът, как си успял да му се изплъзнеш.
Ето го пак. Този тон, примесен с гордост и разочарование.
— Казваш го така, сякаш съжаляваш, че съм се измъкнал.
— Е, донякъде е така, но не бива да го приемаш като обида. Технически погледнато, не би трябвало да му се изплъзнеш. Не и при неговите умения и подготовка. Ако ти беше враг, на който той е позволил да се изплъзне, можеше да стане много неприятно и аз искам да разбера, защо е станало така, за да мога да предам този урок на моите хора. Кажи ми, как организира всичко това? Как мобилизира толкова бързо Националната гвардия?
— Имаха учения, планирани за края на тази седмица. Екипировката им беше готова и просто трябваше да вдигнат по тревога хората си няколко дни по-рано.
— Но това е цивилен команден пункт. Къде е щабът на военните?
— Надолу по пътя, в друг камион. Но офицерите ни оставиха ние да командуваме. Искат да разберат как хората им се справят сами, а те само да наблюдават, както правят на учение.
— Учение — каза Траутман. — Господи, всички обичаме ученията. Защо си толкова сигурен, че той е още тук?
— Защото всеки път в тези планини е под наблюдение, откакто той е горе. Не може да е излязъл, без да бъде забелязан. Даже и да е, аз щях да го усетя.
— Какво?
— Не мога да ти обясня. Нещо като шесто чувство, което ми остана след всичко, което преживях покрай него. Той си е там горе, знам. А утре сутринта ще изпратя толкова хора подире му, че ще има по един за всяко дърво.
— Което, разбира се, е невъзможно, така че той пак има предимство. Той е професионалист в планински бойни действия, знае как да се прехранва и няма проблема да мъкне храна и провизии като вашите хора. Научен е на търпение и може да се скрие някъде и да изчака, докато свърши тази дандания, цяла година, ако се наложи. Сам е и е по-незабележим. Не е длъжен да се подчинява на заповеди и да съгласува действията си с други, така че може да се движи бързо, да стреля, да изчезва, да се крие на различни места и после пак да започне всичко отначало. Точно както са го учили моите хора.
— Добре — каза Тийзъл. — Тогава ти ще научиш мен.
3
Рамбо се събуди в тъмното, легнал на един студен, плосък камък. Събуди го болката в гръдния му кош. Той беше толкова болезнено подпухнал, че трябваше да разхлаби колана, с който се беше стегнал и всеки път, когато вдишваше, ребрата го срязваха и той се свиваше от болка.