Начинът, по който Траутман спомена името му, накара Тийзъл да се почувствува някак странно, сякаш не беше с тях, сякаш слушаше извън камиона, докато Траутман, без да подозира това, говореше за него.
— Искам да знам — обърна се Траутман към Тийзъл. — Разбра ли Рамбо, че си участвувал в тази битка?
Тийзъл сви рамене:
— Грамотата и медалът бяха на стената в канцеларията ми. Той ги видя. Ако от тях се е досетил…
— Охо, досетил се е, и още как. Ето кое ти е спасило живота.
— Не разбирам как. Паникьосах се, когато той застреля Шингълтън, и побягнах като някой гнусен, уплашен плъх — като каза това открито, пред всички, се почувства по-добре, въпреки че никой не беше говорил зад гърба му.
— Разбира се, че ще се паникьосаш и ще побегнеш — каза Траутман. — Не си участвал от години в такъв род действия. Всеки на твое място щеше да побегне. Но, разбираш ли, той не е очаквал това от теб. Той е професионалист и съвсем естествено е допуснал, че човек с такъв медал също е професионалист. Е, малко поотвикнал и, разбира се, не от неговата класа, но все пак те е считал за професионалист. Смятам, че точно с това се е съобразявал, докато те е гонил. Гледал ли си как играят шах професионалист срещу аматьор? Аматьорът печели повече фигури. Професионалистът е свикнал да играе срещу хора, които имат определена система, на която е подчинен всеки ход, а аматьорът мести фигурите по дъската, без да има някаква ясна цел, като просто се стреми да направи нещо с малкото си познания. Професионалистът така се обърква, докато се опитва да разгадае някаква несъществуваща система и да се противопостави, че скоро губи. Е твоя случай ти си в паническо бягство, а Рамбо е по петите ти и се опитва да отгатне как би се защитил някой като него. Очаквал е от теб да го причакаш някъде в засада и това го е забавило, докато е разбрал, но вече е било твърде късно.
Радистът тъкмо беше надянал слушалките, за да чуе поредното съобщение. Тийзъл забеляза отсъстващия му поглед, вперен в пода.
— Какво става? Нещо лошо ли? — попита Тийзъл.
— Нашият човек. Оня, с главата. Току що е починал.
„И таз добра — помисли си Тийзъл. — И таз добра, мамка му.“
„За какво се ядосват? Сякаш не си го очаквал. Знаеше много добре, че човекът ще умре.“
„Там е работата, я. Знаех много добре. Той и още колко други, докато свърши всичко това.“
— Бог да го прости — каза Тийзъл. — Не мога да измисля друг начин да заловя това момче, освен с всички тези хора, но ако можех да избирам, щях да предпочета да сме един срещу друг, само аз и той.
Радистът свали слушалките си и стана със сериозно изражение на лицето.
— Работехме в различни смени, но понякога разговарях с този човек. Ако нямате нищо против, ще изляза да се поразходя малко — слезе бавно през отворената каната, стъпи на пътя и след моментно колебание каза — Снабдителният камион сигурно още е долу на пътя. Да отида да взема малко понички и още кафе? Или нещо друго?
Поколеба се още малко, след това закрачи и се скри в тъмното.
— Ако бяхте един срещу друг, само ти и момчето — каза Траутман — този път то щеше да знае как да те настигне. По права линия. И веднага щеше да ти свети маслото.
— Няма. Защото сега няма да бягам. Горе се бях уплашил от него. Сега не ме е страх.
— А трябва.
— Не, защото се уча от теб. Не се заемай с някого, преди да си го опознал. Нали така каза. Е, сега знам за него достатъчно, за да го пипна.
— Глупости. Почти нищо не съм ти казал за него. Някой психиатър може да измъдри цяла теория от това, че майка му умряла от рак, когато той бил малък, баща му — алкохолик, опитал се да го наръга с нож и същата нощ избягал от къщи с един лък и стрела, след като едва не убил с тях баща си. Някаква теория за фрустрация и подтискане и какви ли не от този род. Нямал достатъчно пари да се прехранва, напуснал гимназията и започнал работа в някакъв автосервиз. Такава теория би звучала логично, но не би означавала много за нас. Ние не приемаме луди. Подложихме го на изследвания и се оказа, че е толкова нормален, колкото ти и аз.
— Но аз не убивам, за да си изкарвам прехраната.
— Не, разбира се. Ти само поддържаш една система, която кара други да го вършат заради теб. И когато те се върнат от войната, не можеш да понасяш това, че лъхат на смърт.
— В началото не знаех, че е бил на война.
— Но си видял, че се държи особено и не си си дал много труд да разбереш защо. Каза, че бил скитник… А какво друго може да е, мамка му. Пожертвувал е три години от живота си, за да се запише доброволец в една война, като е вярвал, че помага на родината си и единствения занаят, който е научил там, е как да убива. Как да си намери работа с тази квалификация?