Замисли се по-продължително и разбра, че наистина няма какво повече да й каже. Гласът й не го накара да я пожелае така, както си представяше, че може да стане, и най-после той се почувства свободен, приключи с тази история.
— Още ли си в Калифорния.
Тя не отговори.
— Предполагам, че не е моя работа — каза той.
— Няма нищо. Все ми е едно. Да, още съм в Калифорния.
— Някакви проблеми? Имаш ли нужда от пари?
— Уил!
— Какво?
— Недей. Не се обаждам за това.
— Добре, но имаш ли нужда от пари.
— Не мога да вземам от твоите пари.
— Не ме разбра. Мисля… че всичко ще се оправи. Искам да кажа, че сега разсъждавам много по-спокойно за всичко.
— Радвам се. Тревожех се и за това. Не си мисли, че съм искала да те нараня.
— Но аз искам да кажа, че съм много по-добре и мога да ти дам пари, ако имаш нужда, без да се чувстваш задължена или да го считаш за жест, с който те моля да се върнеш.
— Нямам нужда.
— Добре. Нека поне да платя този разговор, нека поне да бъде за моя сметка.
— Не.
— Тогава нека да го сложа за сметка на службата. Няма аз да го платя, ще го плати градът. За Бога, остави ме да направя нещо за тебе.
— Не мога. Моля те, престани. Не ме карай да съжалявам, че се обадих. Знаех си, че така ще стане и много се колебах дали да ти се обадя.
Усети, че слушалката се изпотява в дланта му.
— Не се връщаш, нали?
— Стига. Не искам да говорим за това. Не за това се обадих.
— Но не мислиш да се връщаш.
— Не. Няма да се върна. Извинявай.
Искаше му се единствено да я прегърне, нищо да не прави, само да я прегърне. Бавно смачка цигарата си и запали друга.
— Колко е часът при тебе?
— Девет. Все още съм пообъркана от разликата във времето. Спах 14 часа като пристигнах, за да свикна с разликата. За тях тук беше 11 часа, а за мен беше вече 2 през нощта. При тебе какво е, полунощ ли е?
— Да.
— Трябва да затварям, Уил.
— Толкова бързо? Защо? — овладя се бързо. — Нищо. Няма значение. И това не е моя работа.
— Сигурен ли си, че ти няма нищо?
— Целият съм бинтован, но са само драскотини. При сестра си ли живееш още? Не можеш ли да ми кажеш поне това?
— Пренесох се в един апартамент.
— Защо?
— Наистина, трябва да затварям. Извинявай.
— Дръж ме в течение на твоите неща. Нали ще ме държиш в течение на твоите работи?
— Ако смяташ, че това ще ти помогне. Не знаех, че ще е толкова трудно. Не знам как да го кажа — звучеше така, сякаш хълцаше. — Довиждане.
— Довиждане.
Той изчака, опитвайки се да остане с нея, колкото бе възможно по-дълго. После тя затвори, в слушалката зазвуча сигнала свободно и той остана да седи на стола си. Бяха спали заедно четири години. Как можа тя да се отчужди така? Не много лесно. Хълцането й. Тя беше права. И за нея беше трудно и той й съчувстваше.
15
„Край. Направи нещо. Размърдай се. Заеми се с момчето, както си му е реда. Момчето. Зад кормилото на някоя кола. Подкарало с бясна скорост.“
Видя обувките и чорапите си до картотеката и бързо ги нахлузи. Взе един „Браунинг“ от шкафа с оръжието, сложи пълен пълнител, препаса кобур и забеляза, че го слага назад, тъй както винаги го беше учил Орвал. Когато тръгна по коридора и мина през предната стая към изхода, Харис го изгледа.
— Нищо не казвай — обърна се той към Харис. — Не казвай, че не трябва да се връщам там.
— Добре, няма.
Навън уличното осветление беше запалено и той вдъхна свежия нощен въздух. Една полицейска кола беше паркирала отстрани. Тъкмо влизаше в нея, когато погледна наляво и видя тази страна от града да се осветява от пламъци, чието зарево се отрази в нощните облаци.
Харис крещеше от стълбите:
— Момчето! Измъкнало се е от мината! Току що се обадиха, че откраднало една полицейска кола!
— Знам.
— Как така?
Взривната вълна разтърси прозорците на полицейския участък. БАМ, БАМ, БАМ! Цяла серия откъм главния път, по посока на града. БАМ, БАМ!
— Боже всемогъщи, какво беше това! — каза Харис.
Но Тийзъл вече знаеше, беше дал на скорост и изхвръкна от паркинга, за да стигне навреме.
16
Като подкара из града и свърна, за да подмине един мотоциклетист, който бе спрял и гледаше учудено назад, Рамбо видя в огледалото на колата как улицата зад него избухна в пламъци, които се извисяваха над дърветата край пътя. Свирепите червени огньове се отразяваха в колата. Той натисна газта до края, профуча по главната улица, а през това време експлозиите продължаваха една след друга в нощното небе зад него, увеличавайки площта на пожара. Сега щяха да изгубят време, докато го заобиколят. За всеки случай искаше да повтори всичко още веднъж. Още две отклонения и те щяха да се объркат още повече. Щяха да отложат преследването и да спрат, за да загасят пожара.