Прииска му се до болка да я прегърне, но разнородните емоции, които видя да се изписват по лицето й, го възпряха. Той я беше наранил, като я беше оставил да си тръгне, и тя нямаше да му го прости така лесно.
— Какво искаш?
Той се поколеба, после реши, че не би могъл да си позволи повече грешки.
— Искам си моето семейство обратно.
— Твоето семейство? — Тя не беше изгубила предишните си рефлекси и сега го изгледа подозрително. — Какво искаш да кажеш?
— Теб, Бътън и Нийли.
Тя го изгледа с познатия намусен поглед.
— Ние не сме твоето семейство.
— И кой го казва? — Той я приближи с една крачка, но тя се отдръпна. — Все още си ми ядосана, нали?
Тя сви рамене, после, вярна на смелата си натура, го погледна право в очите.
— Защо си тук?
Той се замисли. До каква степен можеше да й признае истината и да остане честен към Нийли?
По дяволите честността!
— Тук съм, защото разбрах, че не бих могъл да понеса повече да не сте заедно с мен.
Тя се наведе и опря ръце на бюрото, позата й издаваше неудобство и несигурност.
— И?
— И се върнах.
— Голям праз!
Болката, която тя така старателно се опитваше да прикрие, разкъса сърцето му.
— Грешката е единствено моя. И сега се чувствам не само самотен, но и виновен, че ми беше необходимо толкова време, за да осъзная какво е важно за мен.
Тя огледа палеца си, приближи го до устата си, след това изведнъж осъзна какво се кани да прави и се отказа.
— Е, предполагам, че Бътън ти липсва много.
Несигурността й все така ясно прозираше и това му причини болка.
— Как е малкото пълзящо мишле сега?
— Много добре. Може да казва много повече думи. Казва на Скуид Скид. — Тя му хвърли поглед, пълен с укор. — Но вече не казва Та. Нито веднъж.
— Много ми липсва. — За миг замълча. — Но ти ми липсваш много повече.
— Така ли?
Той кимна.
— Аз обичам Бътън, но тя е още бебе. Знаеш как е. Нито бихме могли да разговаряме за нещо интересно, нито да играем баскетбол например. Не се прави на чак толкова изненадана. Ти и аз още от самото начало се разбирахме много добре. — Отново замълча за миг. — Чувала ли си за понятието сродна душа?
Тя бавно кимна.
— Мисля, че двамата сигурно сме сродни души.
— Така ли мислиш?
— А ти не мислиш ли така?
— Да, но не мислех, че ти…
— Ти си такова глупаче. — Той й се усмихна. — Кога ще разбереш най-после, че си едно страхотно дете?
Тя се загледа в него, после лицето й се сгърчи в гримаса.
— Не вярвах, че ще искаш да ни видиш отново.
Вече не го беше грижа дали тя иска да я прегърне или не. Привлече я към себе си и здраво я прегърна.
— Аз съм още по-голям глупак от теб. Липсваше ми, Лус! Много ми липсваше…
Едната й ръка бавно се плъзна около кръста му. Той я погали по гърба и затвори очи. Как изобщо беше могъл да напусне трите си любими женски същества?
— Обичам те, Луси! — Би трябвало да му е трудно да й го каже, но съвсем не се оказа така. Дори се оказа лесно да й го каже и за втори път: — Много те обичам.
Тя скри лице в ризата му. Макар че думите й се чуваха приглушено, той нямаше проблем да ги разбере:
— Иазмноготеобичам.
Останаха прегърнати така за момент и никой не искаше да пусне другия. Когато най-накрая се пуснаха, тя имаше уязвим и изплашен вид.
— Няма да се опитваш да ни разделиш с нея?
— Как може да си помислиш подобно нещо! Благодаря за доверието все пак.
Раменете й се отпуснаха облекчено.
— Исках да съм сигурна.
— Внимавай, не ми вярвай толкова лесно. Всъщност дойдох при теб, защото само ти можеш да ми помогнеш.
Тя веднага зае отбранителна поза.
— Какво искаш?
Гледаше го така втренчено, че му се наложи да отмести поглед от нея.
— Видях се с Нийли тази сутрин, но бях много нервен и провалих всичко.
— За милионен път.
— Няма нужда да ми го напомняш. Сега тя ми е ядосана повече, отколкото преди. Рано или късно ще й се наложи отново да си поговори с мен, но аз не мога да чакам толкова дълго. Затова ми е нужна помощта ти.
Той й разясни точно какво искаше да направи и когато свърши, устните й се разтеглиха в хитра усмивка. Той се поздрави за добрата си тактика. Нямаше нищо, което една жена с добро сърце да желаеше повече, отколкото да се бърка в делата на другите и да урежда живота им, а тази негова дъщеря на сърцето беше категорично жена с добро сърце.