Луси — голямата сестра, която и трите момичета идолизираха, беше застанала точно зад тях, край нея бяха Бъртис, Чарли, повечето от сестрите му и старият козел, дядо й, който я беше хванал за ръка. Най-голямата му дъщеря, вече станала на двайсет и две години и току-що сдобила се с диплома по социални науки, гореше от желание да промени света. Макар и да се мръщеше, когато й заговореше за политика, беше твърдо убеден, че няма да мине много време и тя ще се впусне по стъпките на майка си. Толкова беше горд с всички тях, че дори не можеше да намери думи да го изрази.
Нийли извърна глава към него, погледите им се срещнаха и той имаше чувството, че чува мислите й. Очаква ни ново приключение, любов моя. Готов ли си за него?
Очакваше го с най-голямо нетърпение. Бяха преминали през толкова много приключения заедно. Помисли си за изминалите осем години на радост и смях, но и на дълги часове тежка работа, на разгорещени дискусии и на още по-разгорещено любене. Толкова много щастие…
Не че и те не бяха имали тежки моменти. Най-тежкият момент беше, когато изгубиха любимата си детегледачка Тамара заради скоротечна пневмония, но дори и тогава се беше открил мъничък повод за радост. Сърцето му се изпълни с гордост, когато спря поглед на единствения им син, осемгодишния Андре.
Създаването на повечето семейства се основаваше на срещата между яйцеклетките на майката и спермата на бащата, но неговото семейство беше създадено не съвсем по обикновения начин и в него се беше смесила аристократична синя, обикновена селска червена и черна негърска кръв. Ако семействата се класифицираха по породи, тяхното щеше да попадне в графа американска смесена.
Даде си сметка, че е време вече да изпълни ролята си и той с гордост вдигна старичката Библия, притежание на рода Джорик. Ръката, която Нийли положи върху нея, не трепереше. Беше абсолютно спокойна на кормилото на държавния кораб.
Моментът беше тържествен и сериозен, но той не можа да сдържи усмивката си, когато тя заговори.
— Аз, Корнелия Личфийлд Кейс Джорик…
След всички тези години заедно той още не можеше да повярва, че тя беше приела фамилията му.
— … тържествено се заклевам…
Той затаи дъх.
— … че вярно ще изпълнявам…
По дяволите, наистина щеше да го стори.
— … задълженията на президент на Съединените американски щати…
Президент на Съединените американски щати. Неговата съпруга най-накрая поемаше работата, за която беше родена.
Страната имаше късмет с такъв президент като нея. В допълнение към интелигентността си тя притежаваше и далновидност, опит, почтеност и наистина смайваща липса на егоизъм. Много важен беше и фактът, че по време на работата й в Конгреса тя беше демонстрирала рядко срещаната способност да сближава хората и да помирява дори дългогодишни политически врагове. Излъчваща ведро спокойствие, придобито, след като се беше научила как едновременно да бъде и обществена личност, и да остане вярна на себе си.
— … и с всички свои сили…
Той доста беше размишлявал над новото си положение като първия в републиката първи съпруг и беше стигнал до решението да действа твърдо и открито. Беше човекът, комуто предстоеше да създаде прецеденти, които всички след него щяха да следват, и много добре си даваше сметка за приоритетите си в качеството си на своеобразен техен предшественик. Едновременно с промяната в положението на Нийли на дневен ред беше излязъл и въпросът за положението на петте му деца. След като вече бяха известни резултатите от президентските избори, в ежедневната си рубрика във вестника беше написал, че новият президент и той са родители на деца, които понякога се държат като ангелчета, понякога като зверчета, а често като нещо по средата. Президентът беше отговорен пред целия американски народ, беше писал той, но не и децата на президента. И всеки несъгласен с тази теза би могъл да си каже мнението, като гласува за друг кандидат на следващите президентски избори, а после да понесе и последствията от това свое решение.