— Какви обяснения дадохте на местната полиция? — Главният съветник на президента, за когото всички знаеха, че е направо обзет от параноя на тема изтичане на информация от Белия дом, за пръв път взе думата на тази среща.
— Казахме им, че това е рутинно разследване. Че сме получили анонимни предупреждения, отправени към президента, и смятаме, че може да са с адресант бившия притежател на колата.
— Повярваха ли ви?
— По всичко изглежда, да.
Главният съветник поклати глава:
— Засега няма изтичане на информация от Белия дом, но няма да успеем дълго да запазим в тайна подобно събитие.
Личфийлд се намеси бурно:
— Трябва да го запазим в тайна! Ако пресата разбере, че дъщеря ми е изчезнала…
Той не довърши изречението си. Нямаше и нужда.
— В момента наши агенти пътуват за Пенсилвания — вметна Уолински.
— Това не е достатъчно. — Президентът обхвана с поглед и Уолински, и Хари Лийдс, директора на ЦРУ. — Искам да организирате отряд специални сили, с два екипа агенти на Управлението и на Тайните служби, които да действат като партньори. Най-добрите ви хора.
Уолински не беше съвсем сигурен кой се чувства по-притеснен от идеята за обединение на агенти от двете служби — той или Хари Лийдс.
— Но, сър…
— Сър, ако бих могъл да ви предложа…
— Ще направите така, както ви казвам. — Президентът насочи поглед към двамата министри преди отново да извърне очи към Уолински и Лийдс. — Информирам съм как работят вашите хора и няма да позволя на никого да гради кариера от изчезването на госпожа Кейс. Разчитам на пълно сътрудничество между агенциите. Единствено този принцип на организация на отряда може да ми го гарантира. За всички ясно ли е?
— Да, сър.
— Да, сър.
— Добре. — Президентът присви очи. — Сега ви предлагам веднага да се заловите за работа, защото, обещавам, ако местонахождението на Корнелия Кейс не бъде спешно открито, някои хора в тази зала набързо ще се простят с постовете си.
6.
— Ма-ма-Ма!
Мат сънуваше, че чисти тоалетна. С развитието на съня се появи едно разгневено коте и заби остри нокти в ръката му. Поотвори очи. Нямаше никакво коте. Вместо това над ръба на леглото изплуваха чифт бебешко сини очи и го загледаха.
— Ма-ма-ма-ма-Ма!
Бът го беше дърпала за ръката. Русата й косица беше полегнала разрошена на една страна, на закръглената й бузка се беше образувала трапчинка. Направо готова за танци — с тези блеснали очи и аромата, разнасящ се от нея.
— Ма!
— Сбъркало си човека, детенце!
Той се отдалечи от детето, претърколи се на гръб и се загледа в покрива на караваната. Никой не се беше помръднал досега, което обясняваше и факта защо Демончето беше възроптало.
— Нел! Луси! На Бът трябва да й се смени памперсът!
Никакъв отговор.
— Та-Та!
Това мигом го накара да скочи от леглото. Леко потрепери и прекара ръка през косата си. После напъха единия край на фланелката си в дънките и се запъти към предната част на уинибагото. Вратът му беше започнал да се схваща, тъй като все трябваше да държи главата си наведена.
Луси изобщо не се виждаше, а Нел беше седнала на пасажерското място с крака върху напречната дъска над таблото и с изражение на пълно задоволство на лицето си. Усети, че се е спрял и загледал в нея. Снопче светлина — беше късен следобед — върху лицето й беше превърнала кожата й в порцелан и я беше надарила с ефирна красота.
Тя се извърна и го видя да я наблюдава. Той сведе очи към часовника на таблото и разбра, че доста си е поспал.
— Оставили сте бебето само.
— Зная. Нужно му е движение.
Вратата се отвори и се показа Луси.
— За последен път пишкам в храстите.
— Защо тогава не почистиш тоалетната? — засече я Нел.
Мат усети нещо да го улавя за крака, после усети и миризмата и сведе поглед — Демончето се беше вкопчило в дънките му. Бебето го погледна, по цялото му личице се беше разляла широка усмивка. После, използвайки крака му за опора, започна да подскача.
— Та-та-Та!
Сигурно беше умрял без да усети и сега се намираше в ада.
— Не казвай това. — Луси подхвана сестричката си за ръчичките и я повлече настрани от Мат, после улови личицето й с ръце, за да привлече вниманието й. — Кажи глупак, Бът. Глу-пак. Глу-пак. Глу-пак.
Нел дори не се сети да прикрие веселостта си, докато внимателно вдигаше детето и докато го носеше до кушетката, за да му смени памперса.