Голяма грешка.
Мериголд нададе писък.
Мат шумно въздъхна.
Луси изглеждаше доволна от стореното.
Нийли бързо върна лъжицата на бебето.
— Га!
— Не се карай, Бът — каза Луси, — че Джорик се разстройва.
— Може ли да побързате с тази бира? — извика Мат на сервитьорката.
Не след дълго храната беше донесена. Нийли напълно се съсредоточи върху нея — нямаше да позволи на децата да й развалят удоволствието от посещението при баба Пег. Беше се хранила в най-известните ресторанти в света, но нито един от тях не притежаваше такава атмосфера като този. Едва когато донесоха сметката, тя си спомни, че има проблем.
— Мат, ще ви бъда благодарна, ако ми услужите с малко пари. Само за известно време. Искам сама да си плащам храната, имам нужда от малко дрехи, още някои неща. Ще са ми достатъчни петстотин долара.
Той я погледна.
— Искате да ви услужа с петстотин долара?
— Ще ви ги върна. Обещавам.
— Аха, сигурно.
Някой би ли могъл да се съмнява в думите на Корнелия Кейс! Освен когато не беше Корнелия Кейс. А бременна скитница на име Нел Кели — ето основната причина за съмненията му.
— Наистина ще го направя. Имам пари. Но в момента не мога да разполагам с тях.
— Аха.
Това вече се превръщаше в истински проблем. Не беше взела кредитни карти със себе си, тъй като нямаше как да ги използва, без да разкрие местонахождението си. А сега се нуждаеше от пари.
— Мога да ви заема петдесет — предложи Луси.
Нийли остана изненадана от щедростта на Луси.
— Наистина ли? Благодаря.
— Няма проблеми. — Твърде късно Нийли забеляза пресметливия поглед на тийнейджърката. — Само трябва да правиш, каквото ти казвам.
Много беше за петдесет долара.
— Аз ще ви заема петдесет долара — обади се Мат свидливо.
Луси се подсмихна.
— По-добре вземете от мен. Аз няма да ви карам да си сваляте дрехите.
— Някой не ти ли е казал, че си досадна? — изръмжа Мат.
— Видях начина, по който я гледаше днес, когато тя не можеше да те види — изрепчи му се Луси.
— Гледах я, защото ми прилича на Корнелия Кейс.
— Не прилича.
Сякаш нещо подтикна Нийли и тя каза:
— Много хора мислят, че приличам на нея.
— Иска ти се — ухили се Луси.
— Не искам да прекъсвам забавлението, но трябва да хващаме пътя — каза Мат и се изправи.
— Бът току-що яде — припомни му Луси.
— Ще си пробваме късмета — отвърна той.
Лесно му беше да го каже, помисли си Нийли след половин час, докато се опитваше да почисти храната, която беше повърнало бебето при поредния си пристъп на морска болест. За пръв път след бягството тя със съжаление си спомни за експедитивните служители на Белия дом, които поемаха грижата за всяка домашна неприятност.
Докато измият бебето, почистят столчето му и открият магазин за стоки с намалени цени, където Нийли да си купи дрехи в замяна на тези, които й бяха откраднали, вече се беше стъмнило, Мериголд отново се беше разпискала и Нийли усети, че също като бебето я беше обхванала нервност.
— Трябва да отидем на лекар! Нещо става с бебето.
Луси се отказа да разсейва сестра си с моржчето от пакетчето „Бийни бейби“.
— На Бът не й трябва доктор; тя се плаши от доктори. Гладна е, уморена е, иска да стане от столчето, иска си шишето. Друго няма.
Мериголд протегна ръчички към сестра си и заподсмърча от притеснение.
Нийли седна на празното пасажерско място.
— Мисля, че трябва да спрем и да се установим на къмпинга, който рекламираха билбордовете.
— Няма да спираме — изсумтя Мат. — Ще караме и през нощта. Можем да спим на смени.
Макар да звучеше като човек, решен да не отстъпва, Нийли подозираше, че той беше уверен в неизпълнимостта на намеренията си, но това не я спря да му се противопостави:
— Няма да можем да спим, ако бебето плаче — приведе тя разумен довод. — Ако сега спрем, ще можем добре да си починем и много рано сутринта отново да потеглим.
Той въздъхна така страдалчески, както Луси би го сторила.
— Досега да бяхме минали половината Охайо. А не току-що да сме пресекли границата със Западна Вирджиния.
— Да, но прекарахме чудесно.
Ъгълчето на грубо изсечените му устни се изкриви в усмивка.
— Е, добре, спираме. Обаче тръгваме на зазоряване.