Пред очите му се появи огромният й бременен корем и той отпъди мисълта за съвместен душ. Още стояха до покрития мост и при тази скорост на придвижване нямаше да стигнат до Айова, преди Бебето Демон да влезе в пубертета. Той изплакна последната следа от сапун на гърдите си и си каза, че беше като хванат в капан като в ония кошмарни сънища, когато се опитваше да стигне някъде, но независимо какво правеше, не можеше да се освободи от него. Една тревожна мисъл го порази. Първо се беше сдобил с две деца. После се беше обзавел и с жена. Като че някаква сатанинска сила много държеше да го снабди със семейство.
— Какво правите там? — извика Нел иззад вратата.
Бебето Демон се наведе напред и впи и четирите си зъбчета в глезена му. Той изохка и се наведе, за да го вземе на ръце.
— Ти малка…
— Нямаш представа колко и какви микроорганизми плуват в реките — продължи Нел. Трябва много да я насапунисаш.
Той пъхна детето под душа.
— Почти свърших сапуна.
— Да не вземеш да й направиш нещо лошо там вътре, Джорик! — провикна се Луси. — Не се шегувам.
— Спри се, Луси — метна й Нел. — Не го карай да полудява повече, отколкото вече е.
Бебето Демон започна да пръска слюнки, затова Мат го извади изпод водната струя и го притисна до голите си гърди. Бътън одраска с нокти зърното на гърдата му.
— Оу!
— Да не й направиш нещо! — извика Луси. — Сигурна съм, че го правиш!
— Нищо не й правя!
Бебето Демон не обичаше, когато някой друг вика, освен него, и изкриви устни.
— При мен плачът не минава — обясни той на Бътън.
Устните й веднага се извиха в сияйна усмивка. Можеше да се закълне, че прочете в погледа й обожание, цялото насочено към него.
— Забрави! Не можеш да ме трогнеш. По дяволите!
Точно тогава водата в душа намаля до тънка струйка. Толкова беше бързал да се отдалечи от къщата на Санди, че не беше напълнил резервоара с вода, а миналата нощ на къмпинга беше твърде зает с бутилка „Джим Бийм“, за да свърши тая работа.
— Това нямаше да се случи, ако не беше решил да се изкъпеш с детето в онази мръсна река — почувства се задължена Нел да му припомни, звучейки точно като заядлива съпруга.
Той завъртя Бебето Демон така, че зъбките му да се окажат възможно най-далеч от него, и се провря през тесния отвор на душкабината в миниатюрната баня. Както се протягаше за хавлия, удари лакътя си в стената.
— По дяволите!
— Това са два пъти по дяволите! — обади се Нел от другата страна. — Изглежда не върви както трябва.
— Ако не искаш да видиш гол мъж, махни се от вратата. — Той уви хавлията около Бебето Демон, отвори вратата и я остави на пода извън банята. — Вече е ваша.
После захлопна обратно вратата пред развеселеното лице на Нел. Бебето моментално започна да хленчи.
— Тя иска теб — информира Нел.
— Кажи й да си запише час.
Чу нещо подобно на смях и той също се усмихна — за пръв път през този нещастен ден. Веднага щом обви бедрата си с хавлия, отново отвори врата и излезе отвън.
— Га!
Бебето, все още увито само с хавлията, посегна към него. А когато той, на път към задната част, го подмина и затвори плъзгащата се врата, нададе вик на протест.
Мат чу шумолене зад себе си и веднага се сети какво може да е то — Бътън беше го последвала с пълзене.
— Ела тук! — извика Луси. — Ти не го харесваш. Той е глупак.
Бебето Демон явно не беше съгласно с нея, защото главицата му чукна вратата, която той току-що беше затворил. За момент се възцари блажена тишина и след това настъпи ад.
Ревът, който нададе, не беше хленч на разстроено бебе. А яростен вой на женско създание, на което му е било отнето любимото човешко същество. Почувства се разстроен, докато си развързваше хавлията. Защо Санди не беше родила момче?
Нел започна да мучи като крава.
След като Бътън беше измита, трябваше да бъде нахранена, после трябваше да изчакат стомахчето й да се успокои. Нийли гледаше през прозореца на Мабел как Мат крачи край пътя, набивайки подметки по асфалта със смръщено от недоволство чело. През минута се навеждаше за камък, за да го хвърли във водата веднага след това. Веднъж дори слезе до самата река и хвърли десетки камъни на няколко серии. Нетърпението му я ядоса. Защо просто не се насладеше на деня?