— Забрави.
— Опитай по друг начин, Бътън. Мъжете не обичат очевидните намерения. Поне така съм чувала.
— А не можеш ли да се похвалиш с личен опит?
Тя измърмори нещо уклончиво, скръсти ръце на гърдите си, после се наведе, за да вдигне Бътън. Но бебето искаше Мат и когато Нийли се изправи с него на ръце, то се люшна към Мат и Нийли загуби равновесие.
— Ооо… Съжалявам.
Той машинално я подхвана и тя усети топлината на гърдите му. Беше прекарала години в потискане на сексуалния си порив, че то се беше автоматизирало до навик, но този физически контакт й подейства като шокова терапия, припомняйки й, че тя все така си оставаше жена.
Той не се отдръпна от нея. Вместо това по устните му пробяга усмивка и бавно повдигна крайчетата им, като се отрази и в очите му.
— Мислех, че не си привърженица на очевидните намерения.
Това покана ли беше? Никой досега не беше канил Корнелия Кейс. В колежа й се беше налагало тя да моли момчетата да излязат заедно, тъй като всички се бяха чувствали притеснени да поканят дъщерята на вицепрезидента. И твърде изплашени най-вече от всички онези агенти на Тайните служби, постоянно щъкащи наоколо, за да се решат да преспят с нея. Даже и така, тя беше сигурна, че би могла да си уреди няколко преспивания с момчета, но не го бе сторила.
От най-ранна възраст я бяха възпитавали, постоянно напомняйки й, че ако извърши някаква простъпка, това ще означава позор за баща й. Вероятно затова предпазливостта й до такава степен се беше вкоренила в характера й, че тя водеше живот на човек, страхуващ се и от сянката си, потискайки естественото си любопитство, вкуса си към приключения, сексуалността си, всъщност потискайки всичко онова, което би й помогнало да разбере що за човек е самата тя. Беше още девствена, когато се запозна с Денис.
За пръв път споменът за Денис не й причини болка. Може би времето беше си свършило работата като лечител или може би тя просто беше твърде смутена от мъжа до себе си.
Бебето отново се люшна. Мат се наклони към Нийли и я изгледа особено.
— Аз… аз ще я заведа долу, при басейна — избъбри тя.
Отговорът се отрони бавно от устата му:
— Може.
Бътън нададе рев, когато Нийли я изведе от стаята.
Прекара следващите два часа, приседнала край детския басейн, притеснявайки се през цялото време дали Бътън няма да се удави или да изгори от слънцето. След като обаче басейнът беше разположен на сянка и единственият път, когато бебето се беше намирало по-далеч от нея, беше Луси като го взе в басейна за възрастни, тя започна да съзнава, че страховете й са напразни. Сигурно притесненията й бяха нещо като защита, начин да се отклони от мислите си за Мат.
Може би свободата да не бъде себе си й се беше отразила по много повече и по-различни начини, отколкото тя си беше представяла предварително. Що за личност беше тази Нел Кели? В допълнение към така активното й либидо нея изглежда, не я беше грижа дали притеснява хората. Нийли се усмихна. Харесваше й всичко свързано с Нел, освен прехласването по тялото на Мат Джорик.
Каза си, че е неблагоразумно да мисли за секс. Може и да беше потисната, но все така си оставаше човешко същество, а Мат беше толкова различен от мъжете, които познаваше. Твърде агресивен във взаимоотношенията си с жените, ако трябваше да бъде точна. С цялата сила на твърдите си мускули и широката си челюст, на широките си ръце и грубички пръсти. Харесваше й как ухаеше на сапун, крем за бръснене и чиста кожа. Беше як и мускулест и тя харесваше едрите му зъби.
Зъбите му ли? О, боже, беше си загубила ума! Простена и отново насочи вниманието си към Бътън, като й помагаше да пълни пластмасовите чаши с вода и пречейки й в същото време да я пие.
На Луси по всяка вероятност й беше доскучало, защото реши да се качи горе и да погледа телевизия. Преди да си тръгне, нарече Нийли малоумна, защото не се е сетила, че Бътън е гладна и е време за шишето й, после извади детето от водата и го отнесе.
Нийли въздъхна и се излетна отново на шезлонга, решена да не мисли изобщо нито за Луси, нито за Бътън, нито за Мат Джорик, но това само я накара да започне пак да се притеснява — този път за пари. Работниците в стоманодобивната промишленост получаваха добри заплати, но това пътуване щеше да излезе на Мат доста скъпо. Дали щеше да се оправи и с ремонта на Мабел наравно с всички останали разходи? И дали тя наистина искаше да прекара останалата част от голямото си приключение само с два чифта шорти, няколко фланелки и две смени бельо?