— Така ли? И какво още си чул?
— Че си арогантна, че трудно се работи с теб и че си от най-добрите разследващи агенти в Бюрото.
— Ти май много обичаш да си пъхаш носа, където не трябва. — Тя реши да се отбранява по най-добрия възможен начин, с нападение. — Просто не обичам да се провалям. И не обичам избръснати до синьо момченца, които си мислят, че като са поразследвали тук-таме, и са си свършили работата.
— Значи в нещо си приличаме.
— Съмнявам се. Ти едва започваш кариерата си и едва ли те е грижа дали ще намериш Аврора.
— Напротив, искам да я намеря. Като оставим настрана, че още ми е трудно дори да повярвам в изчезването на първата дама, аз съм си много амбициран.
— Така ли? И колко амбициран!?
— Толкова, че да осъзнавам как намирането на Аврора ще накара да ме забележат и директорът, и държавният секретар, и дори президентът.
Тя погледна към чистото му и откровено лице.
— Много хора са амбицирани, отличнико. Ето защо ще бъде още по-трудно.
Погледът му пробяга по прошарената й коса, после и по пълничкото й тяло.
— Мисля, че няма да имам проблеми с теб.
Беше й хвърлил ръкавицата на предизвикателството и тя се усмихна.
— Така ли? Е, ще видим това, момчето ми. Ще видим кой от нас знае най-добре как би могъл да открие първата дама.
И двете момичета бяха много уморени, затова Нийли поръча храна от румсървиса и се престори пред тях как изобщо не я интересува, че Мат не се е прибрал. Луси изгледа един филм, после задряма както се беше изтегнала с Бътън до нея. Нийли си взе душ, прикрепи омразната възглавница на кръста си и си облече нощницата.
На излизане от банята се стресна, като видя Мат застанал в рамката на вратата, свързваща стаите. Беше бос, а фланелката му се ветрееше над дънковите къси панталони, които си беше облякъл още веднага след като се бяха настанили. Тялото му изглеждаше дори по-грамадно като силует заради светлината, струяща отзад, и въпреки присъствието на двете спящи момичета, Нийли се почувства сякаш бяха сами.
Обърна се към него с мек, неангажиращ тон:
— Значи реши все пак да не ни напускаш?
— Искам да говоря с теб.
Плътният му и рязък тон я обезпокои.
— Уморена съм. Нека да поговорим утре.
— Ще говорим сега. — И той посочи с глава към стаята си. Помисли си дали да не му откаже, но нещо в изражението му й подсказа, че би било чиста загуба на сили и време. Мат затвори вратата, след като влязоха в стаята му, и я погледна със смразяващ поглед. — Не обичам да ме лъжат.
Макар да не я беше докоснал дори с пръст, тя се озова притисната с гръб до стената.
— Какво си…
Нийли се лиши от дар слово, когато Мат улови крайчеца на нощницата й и я вдигна нагоре. Тя опита да се отскубне, но той изви ръката й.
— Престани!
Той сведе поглед надолу и видя както закрепената на кръста й възглавница, така и лилавите бикини под нея.
Тя непрестанно се опитваше да го отблъсне, но нищо не се получаваше.
— Пусни ме.
Вече беше видял, каквото му беше нужно, и бавно отпусна хватката си.
Нощницата се плъзна обратно и прикри краката й. Нийли опита да се шмугне край него, но едрото му тяло не я пропусна.
Погледът му като че щеше да я прогори.
— Нищо от това, което ми каза, не е истина.
Беше разбрал, че бременността й е фалшива, но дали знаеше и коя е? Опита да потисне паниката, която усещаше да я обзема.
— Аз… казах ти, че няма да изложа на опасност нито момичетата, нито теб. Само това има значение.
— Не и що се отнася до мен.
— Нека сутринта да поговорим за това.
— Никъде няма да ходиш — изръмжа той, улови я за рамото и я натисна да седне на стола.
В целия й досегашен живот никой не се беше отнасял грубо с нея и тя беше до такава степен изумена, че изрече, без да мисли:
— С нищо не съм предизвикала подобно отношение.
Той отпусна ръце върху облегалките на стола и тя по този начин се озова като в клетка. А като се вгледа в леденосивите му очи, се почувства като че някой прокара ледена ръка по гръбнака й. Държеше се така грубиянски, а тя дори не проумяваше защо.
— Играта свърши, принцесо. Да започнем с истинското ти име.
Името? Той не знаеше всъщност коя е тя! Пое си дъх.
— Не ме наричай така — промълви тихо. — Кели е истинската ми фамилия. По баща. — Цял живот й се беше налагало бързо да съобразява какво да отговори и сега това й помагаше да си изгради нова легенда. — Няма нужда да знаеш и фамилията на мъжа ми.