— Ти си омъжена?
— Аз съм… разведена, но бившият ми съпруг не иска да го приеме. Семейството му е много влиятелно, много са богати. Аз… имам нужда от малко време, за да… — Какво? Потърси отговор, но главата й беше като изпразнена. Затова го изгледа надменно и додаде: — Личният ми живот не те засяга.
— Ти направи така, че да ме засяга.
Той се изправи и я освободи от клетката й, но тя не се помръдна от мястото си. А се концентрира изцяло в опита си да звучи правдоподобно:
— Много е сложно. Налагаше се да изчезна за известно време, това е всичко. Със сигурност щяха да изпратят детективи да ме следят, затова реших да се дегизирам като бременна жена, за да ги заблудя. — Не биваше повече да му позволява така да я притиска, затова вдигна очи и го загледа решително. — Моля те не стой като небостъргач пред мен. Това ме притеснява.
— Добре.
Мат не помръдна и тя осъзна, загледана в едрите му присвити устни, до каква степен вече харесваше усмивката му. Не я пускаше често в ход, но когато го стореше, краката й се подкосяваха.
Познаваше системата за точкуване при успех на военните и знаеше каква е стойността на ответния удар.
— Да не смяташ да ме малтретираш? За нещо, което поначало няма нищо общо с теб. Това си беше чисто физическо насилие!
— Никакво физическо насилие не беше! — отвърна й, изгледа я навъсено, но отстъпи малко назад.
— Защо просто не ме попита дали наистина съм бременна? Всъщност как разбра?
— Ти политна към мен, помниш ли? Веднага щом дойдохме тук, беше с Демончето. Коремът на една бременна жена не е мек като възглавница.
— О! — Спомни си колко особено я беше изгледал. Тогава си беше помислила, че това е неговата реакция на сексуалното привличане, която беше усетила помежду им, но по всичко изглеждаше, че усещането е само нейно. Тя се изправи. — Поведението ти е непростително и дебелашко!
— Дебелашко? Ама че речник имаш, принцесо. Сега какво следва? Отрежете му главата, така ли? — Той отпусна цялата си тежест върху дланта си, подпряна на стената, на около фут от нея. — Ако не си обърнала внимание, ти се намираш сама в една и съща хотелска стая с мъж, когото почти не познаваш.
В думите му имаше неприкрита заплаха, но тя не се почувства изплашена. Мат може и да беше упорит и своенравен. Може и да не притежаваше изтънченост и със сигурност нямаше нищо женствено у себе си, но тя не би могла да си представи, че той би я наранил физически.
Тя го доближи и го погледна право в очите.
— Откажи се. Ти се нуждаеш от мен много повече, отколкото аз от теб. — Не беше истина, но той нямаше как да го знае. — От сега нататък не бих искала да ми задаваш повече въпроси за миналото ми. Не съм замесена в нищо нелегално и както вече ти казах, моят личен живот изобщо не те засяга. И ще трябва да приемеш нещата такива, каквито са.
— Или какво? Ще ми отнемеш всички замъци, така ли?
— Ще накарам да те оженят за най-грозната жена в кралството.
Надявала се беше да го накара да се усмихне, но видът му остана мрачен като на дресирана мечка.
— Махни проклетата възглавница. Изглеждаш глупаво.
— Сега спокойно можеш да започнеш да се тупаш по гърдите и после за награда да изядеш банан.
О, боже, играеше си с огъня и изобщо не я беше грижа какво ще стане.
Той запази спокойствие.
— Какво каза?
— Хммм… Нищо. Обикновен синдром на Турет. Идва и отминава.
На устните му се появи нещо, прилично на усмивка.
— Не се плашиш лесно, нали?
— Е… а ти понякога с поведението си приличаш на орангутан.
— Противно на твоя бивш съпруг и богаташки син, тръгнал да те търси с армия от детективи, така ли?
— Положителното у него е, че… мрази бананите.
— Всичко това е измислица. От начало до край. И няма никакъв бивш съпруг.
Тя вдигна брадичка.
— И как тогава съм забременяла? Отговори ми, мъдрецо.
Едно ъгълче на устните му лекичко се привдигна и той поклати глава.
— Добре. Предавам се. Ще играем по твоите правила за малко.
— Благодаря ти.
— Освен за едно нещо… искам да знам истината дали още си омъжена или не.
Този път й се стори трудно да го погледне право в очите.