Той изгледа торбестата й нощница, докато развърташе капачката.
— Почти няма подобрение в гледката.
Тя вдигна възглавницата и след като седна на стола, я положи в скута си.
— Наложи се да се откажа от всичките си секси пеньоари.
— Направо ме боли сърцето. — Той наля вино в чаша, подаде й я, после извади кока-кола за себе си. — Защо си толкова плашлива?
— Не съм плашлива — заяви тя с отбранителен тон. — Само защото не те олигавих целия, не означава, че съм плашлива.
Той опря една възглавница на облегалката на леглото и се разположи върху него с кутия кола на гърдите си. Така, както се беше облегнал назад и скръстил глезени, той й изглеждаше обладан от спокойствие, за разлика от нейното състояние.
— Значи аз не те привличам.
В очите му съзря отблясък от едва доловима мъжка дързост, свидетелстваща за изобилие от самоувереност, що се отнася до секса.
Тя се почувства като дете, опитващо се да разбере доколко може да наближи свистящите покрай него коли, без да го прегазят.
— Не съм казала това.
— Значи те привличам.
— И това не съм казала. Какво толкова си се загрижил? Нали се целувам като малко момиченце.
Идваше й да си отхапе езика. Защо просто не се откажеше от този спор.
— Не исках да ти прозвучи като обида.
— Но не прозвуча и като комплимент.
— Извинявам се.
— Просто не беше нужно да го казваш.
— Никога няма да го кажа отново.
Нотката веселост в гласа му я накара да се почувства като обикновена заядливка.
— Предполагам, че ако си бях напъхала езика чак до гласните ти струни, щеше много да се зарадваш.
— Вече ти се извиних.
— Не понасям подобни целувки. Имам чувството, че ще повърна.
— Неговите, предполагам.
— По принцип. Да смъкнеш плаката от зъбите на някого, според мен е работа за зъболекаря, а не романтична целувка. Хората би трябвало да си държат езиците зад своите си зъби.
— Предполагам, това означава, че не би трябвало изобщо да отварям дума за орален секс.
— Какво?
Той отметна назад глава върху възглавницата и гръмко се разсмя.
Тя се изчерви, но след като отпи глътка вино, си даде сметка, че не се чувства чак толкова отвратена.
— Стига, Нел! Нощта е дълга и ние сме съвсем сами. Кажи сега на отец Матиас на какво се дължи това твое желание да повърнеш.
— Матиас? Мислех, че се казваш Матю.
— Матиас е словашкият вариант на Матю. Но сестрите ми ме нарекоха Мат и вече не мога да се отърва от него. Не измествай темата обаче. Предполагам, че бившият ти съпруг не си е падал много по целувките.
Тя отпи глътка вино, след това се чу да казва:
— Не и с мен, във всеки случай.
— С друг човек?
Тя се поколеба, после бавно кимна. Той нямаше представа коя е тя, а тя беше вече толкова уморена да се преструва, че с Денис са били блажено щастливи. Поне Нел Кели можеше да разкрие малко от истината.
— Много други ли имаше?
— Не, само един човек. Той беше верен. Просто на мен не ми беше верен. — Тя прегърна възглавницата в скута си. — Никакъв не ми беше на мен.
Последва дълга пауза.
— Да не искаш да кажеш, че изобщо не сте правили секс с мъжа си?
Тя осъзна, че едва не е разкрила истината.
— Разбира се, че правихме. Но не беше страхотен секс.
Беше лъжа. Бяха прекарали няколко седмици в несръчни опити, които я оставяха в състояние на унизително двоумение дали още е или вече не е девствена. Чувстваше се като глупачка. През целия курс на гимназията и колежа тялото й копнееше за мъжко докосване, но нали беше израснала с напомнянето, че винаги трябва да е доброто момиче на татко, няколкото момчета, които бяха имали куража да не се стреснат от Тайните служби, се бяха натъквали на категоричния й отказ.
— Мъжът ти сигурно е имал проблем.
И то голям. Но беше погребан на шест фута под земята в Арлингтънското гробище. Задави я пристъп на смях, който повече приличаше на ридание.
— Не смяташ ли, че всъщност аз съм имала проблем?
Той се забави с отговора и тя си даде сметка, че сериозно се е замислил над думите й.
— Аха, това е сигурно.
Тя усети, че се усмихва.
— Благодаря ти.
— Чувствала си се доста несигурна, нали така?
— Малко.
— Значи той е правил страхотен секс с приятелката си, но не и с теб.