— Не знам какъв секс е правил с негов… неговата приятелка.
Той рязко се изправи и смръщи вежди, в същото време изричайки:
— Глупости!
— Какво?
— Не е било с приятелката му — бавно изрече Мат. — А с приятеля му.
Виното й преля извън ръба на чашата, а възглавницата се изхлузи пред краката й, щом тя рязко скочи.
— Това е лудост! Как можа да изречеш подобно нещо? Как можа изобщо да го предположиш?
— Не знам. Просто ми хрумна и това е. А и крайчетата на устните ти пак се присвиха. Съпругът ти е гей. Ето затова си се развела с него.
— Не! Това е пълен абсурд! Лудост! — Тя затърка със свободната си ръка мястото върху другата, където се беше изляло виното. — Ако го беше видял… Той беше… той е изключително мъжествен. Привлекателен. Атлетичен. Мъж, който кара останалите хора да се чувстват удобно и спокойно край него. Изводът ти е напълно погрешен!
Не й каза и дума. Просто я гледаше, а в очите му се четеше съжаление.
Тя опита да обуздае паниката си. Защо беше постъпила така безразсъдно? Толкова дълго беше пазила тази тайна — тайната, която би разклатила устоите на управлението по такъв начин, че сексскандалът на Клинтън щеше да изглежда далеч по-невинно. Един женен президент на Съединените щати всъщност беше хомосексуалист.
Единственият човек, който го знаеше, освен нея, беше Тери Акерман — най-старият приятел на Денис, заместник-шеф на екипа му и негов интимен партньор за цял живот. Тя прекрачи възглавницата, която беше изпуснала, и се запъти към прозореца все още с чашата вино в ръка. През тънкия плат на завесите прозираше светлината на лампите около басейна, а далеч по-нататък — и от фаровете на един камион, пълзящ по магистралата.
Преди Денис и Тери да се срещнат през първата си година в Харвард, и двамата бяха изживели дълбоки съмнения по отношение на сексуалността си, но срещата им беше сложила край на колебанията им. Всичко ги свързваше. Бяха от известни семейства. Бяха амбициозни и популярни сред равните си — двама млади лъвове, на които предстоеше стремителна кариера и слава. Всяка седмица бяха излизали с различни момичета и си бяха разказвали лъжи за сексуалните си фантазии. Но привличането помежду им беше толкова силно, че се бяха оказали безсилни срещу него.
Нийли си припомни онази ноемврийска нощ, шест седмици след като тя и Денис се бяха оженили, когато той й призна истината. Намираха се в Ню Йорк сити заради кампанията за президентските избори и бяха отседнали в хотел „Уолдорф Астория“. Спомни си колко нещастна се беше чувствала. Бракът й не беше истински консумиран и тя най-накрая беше разбрала, че вината не е нейна.
Очите на Денис бяха плувнали в сълзи, както беше приседнал в края на леглото, загледан надолу в ръцете си, а гласът му до такава степен беше натежал от чувство за вина, че й беше трудно да разбира какво й говори.
— В мига, в който Тери и аз се погледнахме, осъзнахме, че сме открили сродната душа. Оттогава нито той, нито аз сме погледнали някой друг. — Той беше вдигнал глава към нея, в златистокафявите му очи се четеше покруса. — След Тери ти си ми най-добрата приятелка. Аз те обичам, Нийли…
— Като сестра — беше изрекла тя глухо. — Обичаш ме като сестра.
— Съжалявам! — В очите му отново бяха нахлули сълзи. — Толкова съжалявам…
Предателството му беше толкова жестоко, че й се беше приискало да умре — в онзи момент тя го мразеше.
— Трябваше да имам съпруга, ако исках да стана президент — беше казал. — Винаги съм те харесвал и когато усетих, че баща ти ме е избрал за теб, аз… аз…
— Реши да се възползваш от мен — беше изрекла тя тихо. — Знаеше, че съм влюбена в теб, и реши да се възползваш от това.
— Зная, зная… — беше прошепнал.
— Как можа да го направиш?
— Исках да стана президент — беше отвърнал простичко. — А и вече бяха плъзнали слухове.
Тя не ги беше чувала. Нищо не беше заподозряла, не и преди да се оженят, когато той беше отказвал да се любят под предлог, че това можеше да се раздуха от медиите и отлагаше секса след сватбата.
Същата сутрин след признанието му тя беше отлетяла за Нантъкет и се беше изолирала в къщата за гости в имението на баща си, за да се опита да проумее значението на това, което се беше случило. И беше взела решение за бърз развод. Денис не заслужаваше по-добро отношение.
Но всеки път щом вдигнеше телефонната слушалка, за да се обади на адвоката си, я връщаше обратно на мястото й. Денис я беше предал, но той не беше лош човек. Във всички останали отношения беше най-свестният човек, когото познаваше. Ако се разведеше с него, докато разгръщаше кандидатпрезидентската си кампания, щеше да го провали. Това ли искаше?