Една част от нея копнееше за отмъщение, каквото той заслужаваше. Но тъй като поначало нямаше склонност да отмъщава, стомахът й се свиваше всеки път щом погледнеше към телефона.
Тери окончателно я беше убедил да не слага край на брака си. Тери, забавният и непочтителен човек, когото познаваше като най-стария приятел на Денис, буквално беше нахлул в къщата за гости, беше й налял питие и я бе погледнал право в очите.
— Не се развеждай с него, Нийли. Остани при него. Знаеш, че няма по-добър от него за поста президент. — Той улови ръцете й и леко ги стисна, а в изражението му се четеше настойчива молба. — Моля те, Нийли! Той никога не е искал да те нарани. Беше убеден, че ще успее да се справи, така че ти никога да не разбереш.
— Лъжите, с които хората се самозаблуждават…
Тя беше излязла и с часове беше бродила по плажа, а като се върна, установи, че Тери не си е заминал и очаква решението й.
— Ще му дам шанс, а след това ще се разведа с него.
Още докато беше изричала тези думи, беше усетила как нещо в нея умира, всички нейни романтични мечти.
Тери, който по такъв поразителен начин умееше да имитира всички политически противници на мъжа й, се беше разридал. Тя си даде сметка тогава, че и на него не му е леко. След това Денис постоянно беше намирал начин да й показва благодарността си.
Във всяко едно отношение, всъщност в най-съществените отношения, той беше чудесен съпруг. И макар да не му беше простила изцяло предателството, тя не искаше да се превръща и в жертва на собственото си огорчение, затова се беше принудила да приеме приятелството му.
Взаимоотношенията й с Тери бяха по-сложни. Тя беше заела мястото, което се полагаше нему, и в някаква стенен дори го ненавиждаше за това. В същото време той беше много благороден човек и се опита да компенсира случилото се, като се превърна в неин неизтощим защитник. Той в много по-голяма степен, отколкото непрекъснато ангажираният й съпруг, я пазеше от постоянната намеса на баща й в личните й работи. На вечерта, след като Денис почина, двамата с Тери заедно бяха изплакали мъката си, седнали прегърнати, но дори и в този момент тя си беше дала сметка, че неговата покруса трябва да е много по-дълбока.
— Колко време бяхте женени?
— Какво?
Тя скочи, след като гласът на Мат прониза мислите й.
— С твоя гей съпруг. Колко време бяхте женени?
— А… няколко години. И той не беше гей.
— Хайде стига, Нел! Защо продължаваш да го прикриваш?
Защото сега трябваше да се грижи за политическото му наследство и паметта му, а това в много случаи представляваше дори по-голяма отговорност, отколкото да бъде само негова първа дама.
Мат остави колата на нощното шкафче.
— В твоята история има огромна пукнатина, нали разбираш? Малко трудно ми е да си представя защо толкова ще иска да те открие.
— Семейството му иска да ме открие — измисли тя. — Те са много консервативни и са решени на всичко, за да защитят репутацията си.
Той се изправи и тя остана поразена, че го направи с грация, каквато не се предполагаше, че може да притежава такъв грамаден мъж.
— Нел, надявам се, че си съумяла да се погрижиш за себе си. Жените с гей съпрузи имат много повече и по-сериозни проблеми, не само разбитите си сърца.
Нямаше нужда да го пита какво има предвид и не възнамеряваше да му обяснява, че няма никаква причина за безпокойство.
— Моят съпруг нямаше безразборни връзки, той обичаше само един човек… една жена — изрече тя с непривичен тон. — Аз не съм безразсъдна и не представлявам никаква опасност за здравето на друг човек. Преди по-малко от месец дори бях доброволен дарител на кръв. Ти можеш ли да кажеш същото за себе си?
— Аз също не съм безразсъден — изрече той със спокоен тон.
Имаше само една причина да се дискутира подобна тема, а тя все още не се чувстваше готова да обсъжда подобно нещо, затова остави чашата с вино на пода и стана.
— Уморена съм.
— Не е толкова късно. — Той я изгледа и се усмихна. — Хващам се на бас, че греша за начина ти на целуване, защото ти наистина не изглеждаш като малко момиченце, особено в тази нощница. Може би трябва да опитаме отново.