Оглушителни ръкопляскания.
Последва пространна промоция на програмата на страхотния и неуморен екип на радиото. През цялото това време Нийли не откъсна поглед от върха на обувките си.
— И сега е време за финалния кръг. Отново с ваша помощ, дами и господа, ще изберем победителя в конкурса за най-сполучлив двойник на известна личност, организиран от WGRB!
С крайчеца на погледа си Нийли видя Мат и Бътън, които явно се радваха от развитието на събитията.
— А сега да чуем аплодисментите ви за Джоан Ривърс или госпожа Джанин Паркс!
Разнесоха се бурни аплодисменти за Джанин, чиито джапанки обаче разваляха донякъде впечатлението от приликата й с Ривърс.
— А какво ще кажете за Дядо Коледа? И Клифърд Рейс!
Аплодисментите бяха още по-бурни.
— И сега последната ни участничка за днес. Бранди Бът или първата дама Корнелия Кейс!
Нийли се опита да не мига, макар да се стресна при нечие изсвирване.
Жената с пластмасовата подложка провери показанието на шумомера, след което привика конферансието да се приближи до нея и зашепна в ухото му. Той се върна в центъра на подиума.
— Дами и господа, имаме победител! — Последва драматична пауза за повишаване градуса на напрежението. — Шампионът на конкурса за най-сполучлив двойник на известна личност, организиран от страхотния и неуморен екип на WGRB… и собственик на новичък деветнайсетинчов телевизор „Зенит“ е… господин Клифърд Рейс!
За най-голямо учудване на Нийли водещият сграбчи ръката на дебелака до нея и започна да я разтърсва.
Беше изгубила! Обгърна смаяно с поглед тълпата. Мат й отправи усмивка от типа можеше да се предположи, а Бътън запляска с ръчички, имитирайки хората наоколо.
Един фотограф се подготвяше да ги снима — за Нийли усещането беше като че я поляха със студен душ. Сведе ниско глава и лекичко започна да се придвижва към ръба на подиума.
— Само за минутка, Бранди. Вие сте първа след Дядо Коледа и за вас също има награда.
Тя се престори, че не е разбрала какво й казват, и побягна от сцената. Хората й направиха път, когато тя се запромъква към Мат.
— Няма ли да си вземеш наградата? — попита я той, щом като го наближи.
— Искам просто да се махна оттук — прошепна тя гневно.
Веждите му се извиха подигравателно.
— Ей, пък аз си мислех, че можеш да говориш само на испански.
— Сега нямам нужда от комплименти. Ще се видим при колата. На теб се пада честта да намериш Луси — аз не искам да я виждам никога вече! А сега ми дай Бътън — аз ще се погрижа за нея.
Ако фотографът отново поискаше да я снима, щеше да се прикрие зад бебето.
— С удоволствие.
Още щом бебето премина от неговите ръце в нейните, то изкриви личице в ням протест. Нийли вече беше привлякла достатъчно вниманието към себе си, затова бебешкият рев беше последното нещо, от което сега имаше нужда.
— Не плачи, сладурче. Моля те, не плачи.
Бътън още повече нацупи устнички.
— Га-ти!
Нийли се извърна и се приготви да поеме към изхода.
— Как прави прасенцето… а? Грух… грух… грух!
В този момент към нея се приближи Луси, с кутия „Блек енд Декър“ в ръка и с намръщено изражение на лицето.
— Какво да правя сега с тази идиотска дрелка, а? Нел прилича много повече на Корнелия Кейс, отколкото оня стар козел на Дядо Коледа. Ти защо гласува за него?
Нийли сепната се спря и се извърна към тях.
— Ти си гласувал за него?
Той сви рамене.
— Трябва да признаеш, че той наистина изглежда като Дядо Коледа. И брадата му е истинска.
Нийли го загледа втренчено.
— Не мога да повярвам. Преди два дни човек не можеше да те спре да говориш колко много съм приличала на… знаеш на кого, а сега дори не си гласувал за мен?
— Гласувах по съвест.
Тя се учуди, че все още имаше сили да се разсмее.
За голямо облекчение на Мат, когато стигнаха гаража, разбраха, че Мабел е готова за път.
— Ами моя пикник? — направи опит за протест Нийли, когато се насочиха към магистралата.
— Обещай й, че ще си направим пикник, Джорик, иначе ще ни го натяква през цялото време.
— Така те искам, госпожице Искам на базар — сопна се Нийли.
— Момичета, момичета… — беше реакцията на Мат, сподирена от дълбока въздишка.