— Момичешки целувки ли?
— Да, онези целувки, които малките момиченца с панделки на главата пазят за своите чичовци, пушещи лули.
— Едва ли бих целунала своя чичо по начина, по който целунах теб снощи!
— Целувки с лъжлив морал.
— Лъжлив морал! — Усети отвращение. — Подобно поведение ми е напълно чуждо.
— Тогава защо си купи бяло бельо?
— Само за да те подразня. Ако не беше с мен, щях да си купя нещо много по-екзотично.
— Като какво например?
— Като нещо, което не ти влиза в работата.
— Не, сериозно. Това е много важно за мен. Бельото издава характера на жената.
— Гениален извод.
— По тази причина фактът, че носиш бяло бельо, ме притесни.
— А мен ме притеснява, че не мога да разбера защо това притеснява теб.
— Не е ли очевидно? Това е любимият цвят бельо на серийните убийци.
— Аха. — Тя кимна разбиращо. — Знаеш го от личен опит ли?
— Четох го някъде. Жените, които носят такъв тип бельо, са същите, които слагат табели на прозорците си с надпис продава се или дава се под наем. Следващото нещо, които узнаваш за тях, е, че съседите им започват да се оплакват заради лошата миризма, разнасяща се откъм задния двор.
— Все някак и тези момичета трябва да преживяват, нали?
Той се разсмя.
Да се шегува на тема бельо не беше в стихията й и много й се искаше да смени темата, но шляещата се по пътищата на Америка Нел Кели със сигурност нямаше да отстъпи.
— Не мисля, че това има нещо общо със серийните убийци. Смятам, че ти си превърнал черното бельо във фетиш.
— Червеното също ми харесва. Макар че на теб всякакъв цвят ще ти отива.
— Така ли смяташ?
— Ами да. — Той й се усмихна и нарочно бавно плъзна сивоок поглед от главата до петите й, като че обливайки тялото й с разтопен метал. — Как предлагаш да разрешим проблема с целуването?
Корнелия Кейс изобщо не би се занимавала с подобен проблем, но Нел не беше толкова гнуслива и с готовност поддържаше диалога.
— Като се откажем и приемем, че на някои неща просто не им е писано да станат.
— О… аз имам друга идея… да поработим над целувките.
Кожата й настръхна.
— И как предлагаш да стане това?
— Ще изчакаме малките досадници да заспят и започваме работа.
— Аха. Предполагам, че си помислил как ще го осъществим и на практика.
— Виж, в хотела снощи беше триста пъти по-удобно, отколкото в тази теснотия. Смятам за тази нощ също да се настаним в хотел.
Корнелия избра точно този момент, за да надигне глава:
— А аз смятам, че много бързаш. Срещнахме се едва преди два дни.
— И ще се разделим след два-три дни. Така става още по-важно изобщо да не си губим времето.
— А да подходим по единствения правилен начин, така ли?
— Точно така. Не си ли си фантазирала някога за секс с непознат?
Силен и красив непознат, който ще я вземе на ръце, без изобщо да се интересува коя е тя, и ще я дари със зашеметяваща любов, а после ще изчезне с първите слънчеви лъчи.
— Никога.
— Лъжкиня — каза Мат и се ухили. В усмивката му се четеше нахална увереност, че отговорът й всъщност е положителен.
— Ще млъкнеш ли за малко, за да мога да се насладя на пейзажа?
В задната част на караваната Луси беше отместила книгата настрана, загледана в жестовете и мимиките на Джорик и Нел. Те изглежда бяха забравили изобщо за присъствието й. Нямаше как да чуе какво си казват, но съвсем ясно се виждаше, че и двамата влагаха много страст в разговора.
Постепенно в главата й започна да се оформя една идея — в същото време се заформи пак болка в корема й, но това беше от вълнение. И двамата не бяха женени. Джорик се държеше покровителствено и си мислеше, че знае всичко, но Бътън го харесваше. Нел беше различна, ясно беше, че не разбира много от бебета, но пък всеки път проверяваше дали Бътън не се е наранила. Беше и много добра — купи дрехи за Луси и разни други неща. Макар Джорик веднъж да се беше напил, нямаше признаци да е алкохолик. Освен това караше голяма и скъпа кола, значи имаше пари, беше и много забавен — това обаче тя нямаше намерение изобщо да му признава.
Ами ако успееше да направи така, че те да се съберат? Коремът я присви още повече. За тях двамата вярваше много повече, че ще се грижат за Бътън, отколкото беше вярвала за Санди. Можеше да се влюбят, да се оженят и да осиновят Бътън. Сестричката й беше сладичко малко момиченце — не противна тийнейджърка като Луси, и Джорик и Нел изглежда започваха малко по малко да я харесват. Джорик беше престанал да се оплаква всеки път, когато трябваше да я вземе на ръце, а Нел вече не изглеждаше толкова нервна в нейно присъствие, както първия ден.