Колкото повече Луси размишляваше, толкова повече вътрешно се убеждаваше, че тези двамата бяха най-голямата й надежда. Някак трябваше да успее да събере Джорик и Нел, а след това и да ги убеди да осиновят Бътън. А щом положението на сестра й се уредеше, Луси вече спокойно можеше да се погрижи и за себе си.
Но като си помисли, че ще трябва да се раздели с Бътън, ентусиазмът й се поизпари. После започна да се убеждава, че не бива да е чак такава идиотка. Нали така искаше да стане, нали? Да остане сама. Сама да се грижи за себе си. Чудесно щеше да се справи. Беше упорита, умна и можеше да измъкне от всекиго каквото си поиска.
И все пак за милионен път си пожела да има нормално семейство. През целия си живот си беше мечтала за истински татко, който да коси полянката пред къщата им и да я нарича с умалително животинско име, и за майка, която да не е постоянно пияна и постоянно да си губи работата и да спи с когото й падне. Всички щяха да живеят в истинска къща, не като онези под наем, от които ги гонеха като нередовни платци. Щеше да учи в добро училище, където никой нямаше да й се подиграва, да дружи с добри деца, а не с отрепки. Щеше да посещава клубове, да пее в хор и щяха да я харесват момчета, които не бяха наркомани. Това искаше.
Затропа с пръст по леглото. Това искаше, но нямаше да го получи и нямаше смисъл изобщо да си представя, че би могла. Точно сега се налагаше да помисли за сестра си, а това означаваше да събере Нел и Джорик. Нямаше да бъде лесно, защото и двамата бяха достатъчно умни, но Луси си каза, че тя е по-умна. Трябваше само да ги насочва в правилната посока.
И да се постарае колкото беше възможно повече да ги бави по пътя към Айова.
Бътън изчака да стигнат до Индиана, преди да изгуби присъствие на духа. Този път изобщо не се наложи да убеждават Мат да спре. Зад себе си бяха оставили цели два щата — Западна Вирджиния и Охайо, а и Мабел нито веднъж не се беше развалила, така че той беше изпълнен с много по-голям оптимизъм за скорошно пристигане в Айова.
Мат насочи караваната към малкия къмпинг, който бяха избрали за пренощуване, а докато извиваше, не спря да се усмихва заради различните звуци, като от селски двор, с които Нел се опитваше да разсее Бътън. Беше чудесна, умна и забавна. Но именно изтънченият й сексапил обаче беше виновен за преминаващите като на филмова лента през съзнанието му фантазии на тема той и тя.
През целия изминал следобед беше шофирал, обладан от похот. Всеки път, когато тя кръстосаше стройните си крака или оставеше сандалите си да се изплъзнат, или пък леко го докоснеше с ръка, той се чувстваше сякаш ще експлодира. На тази тайнствена дама може и да не й беше станало съвсем ясно, но щеше да се сдобие с любовник. И ако му беше позволено да добави — а той можеше да си го позволи, по дяволите — тя щеше да се сдобие с любовник още тази вечер.
Щеше да бъде цяло изпитание, след като разполагаха с такова тясно пространство и освен това се налагаше да го делят с две деца, но вратата към задната част се заключваше и освен това двете момичета не се стряскаха от всеки шум. Е, не беше идеалната ситуация — тъй като му се искаше да я накара да крещи — но не можеше повече да чака.
Докато се люшкаха по черния път към къмпинга, той се питаше докога ли щяха да издържат в леглото тези нейни изтънчени маниери. Ако можеха да останат наистина съвсем сами… Онази малка част от мозъка му, която все още функционираше напълно рационално, го предупреждаваше да изчака, но първичните му инстинкти го зовяха да сложи своя отпечатък върху нея колкото се може по скоро.
Да сложи отпечатъка си върху нея? Откъде му идваха наум подобни изрази? Дали би могъл да я хване за косата и да я завлече в гората? Усмихна се, като си представи само как би реагирала тя на подобно поведение, после насочи Мабел към мястото за паркиране и изключи двигателя.
Демончето от циврене беше преминало в хълцане, а Нел се зае с предпазните колани на седалката. Бузите й бяха поруменели заради усилията около животинските звуци, а когато се наведе напред, Мат видя очертанията на гърдите й, отпуснати с цялата си тежест върху памучната фланелка. Спешно се нуждаеше от глътка чист въздух.