Излезе навън, макар да знаеше, че ще се наложи да влезе вътре почти веднага, за да сложи малката да спи. Набързо огледа наоколо и мислено се поздрави, че беше предпочел малък къмпинг вместо един от онези огромни и широко рекламирани къмпинги. Тук можеха да разчитат на известно уединение.
Точно тогава една пухкава жена в потник на цветя, яркосини шорти и карирани гуменки се появи и пое в бавен тръс към него, на гърдите й ритмично се полюшваха окачени на многоцветна каишка очила за четене. Следваше я слаб мъж, докаран в прецизно изгладени морскосини шорти, карирана спортна риза, черни чорапи и кафяви кожени сандали.
— Здрасти! — извика развълнувана жената. — Ние сме семейство Уейн от Форт Уейн. Аз съм Бъртис, а това е мъжът ми Чарли. Много се надявахме, че ще си имаме за съседи такова хубаво младо семейство като вас.
Мат усети как всичките му планове за прелъстяване на Нел в уединение се сгромолясаха.
— Бебето ви май се бунтува — включи се и Чарли. — Нашата внучка ревеше така, но Бъртис винаги успяваше да я укроти, нали така, Бъртис? Изнесете бебето навън и оставете на бабата да се погрижи, а?
В този миг отвътре се появи Нел с Бътън, която се извиваше в ръцете й и ревеше с цяло гърло. Бузките й бяха мокри, а устичката й се кривеше от обида и възмущение.
— Мислех, че малко чист въздух може да… — започна Нел, но спря, щом видя Уейнови.
— Здрасти, скъпа. — Бъртис отново представи двамата, после си сложи очилата и протегна ръце към Бътън. — Нека аз да я взема. Знам как да я успокоя.
Мат не можеше да позволи на някой непознат да вземе Бътън, затова сам я пое от ръцете на Нел, преди още другата жена да успее да я докосне.
— Хайде млъквай, детенце. — Бътън беше поела дъх за нов рев, но от устата й не излезе и звук. — Така е по-добре.
Тя изхълца и нацупи устнички в такъв маниер, сякаш искаше да каже, че заслужава най-малко диамантена гривна или кожено палто, за да бъде умилостивена.
— Вижте, моля ви се! Какво въздействие само! Обаче не е честно! — Бъртис хвърли заговорнически поглед към Нел. — Ние носим цялото бреме, раждаме ги в мъки, а после те обичат повече бащите си.
— Аз не съм я раждала — отвърна Нел. — Аз…
— Мамо! Татко! Много ви благодаря за тази толкова шарена книга. Беше ми истински полезна. — Мат извърна поглед и видя Луси да слиза от караваната, подчертано благото й и въздържано изражение на лицето беше в разрез с лака й като на проститутка. — Здрасти, аз съм Луси Джорик.
Мат примигна. Все още не можеше да повярва, че Санди беше нарекла децата с неговата фамилия.
— Това са баща ми Мат и майка ми Нел и нашето бебе Бътън. Нали е сладка? Щяха да се развеждат, защото татко тръгна с най-добрата ми приятелка, обаче после се сдобриха и за награда си родиха Бътън.
Мат погледна към Нел.
— Ще се издрайфам.
Нел се разсмя и се обърна към Бъртис.
— Луси расте твърде бързо. Не й обръщайте внимание. Мат и аз не сме женени. Аз съм само бавачка.
В погледа на Бъртис ясно се четяха две нещо — че не вярва нито дума на казаното, но и че в същото време е видяла твърде много в живота, за да се превръща в съдник. Затова сега реши да насочи вниманието си към множеството обеци на Луси.
— Надявам се, че не си си пробила и езика, малка госпожичке. Най-голямата ми внучка си сложи обеца на езика, но я глътна, после докторът я накара цяла седмица да ходи по голяма нужда в пластмасова кофа и ровеше с ръкавици в нея да проверява дали не го е изхвърлила.
Мат изпита почти радост, като видя ужас в погледа на Луси, и изпита чувство на уважение към Бъртис.
— Можете да вечеряте с нас, щом се оправите. Приготвила съм шунка, печена с мед, и моя картофен специалитет „Орегон-Айдахо“, трябва да опитате и десерта ми — кекс с плодов коктейл „Доул“. Всички искат да нося от него и за неделната проповед. Луси, ела да помогнеш на Чарли да съберете тези маси една до друга. А ти, моя малка, за теб ще приготвим нещо специално за ядене.
Мат погледна към Нел с надежда, че тя ще намери подходящо извинение да отклонят поканата на Уейнови, но тя изглеждаше прехласната по предложението им.
— Много ви благодаря за поканата — заекна той, — но…
— С радост я приемаме! — възкликна Нел. — Дайте ни само няколко минути, за да се приготвим.
И докато се обърне Мат, Нел вече беше изчезнала в караваната, Луси започна да се отдалечава с Уейнови, а той остана да стърчи с Демончето в ръце — бебето се пресегна през разкопчаната му риза и го дръпна за космите на гърдите.