— Оу!
Доволна, Бътън запляска с ръчички.
Мат последва Нел вътре в караваната и остави бебето да лази по пода.
— По дяволите, Нел, защо ти трябваше да казваш, че ще вечеряме с тях?
— Защото така искам. Но ние какво ще занесем? Трябва да занесем нещо, нали така?
— Откъде да знам?
Тя започна да се щура из караваната, а очите й блестяха от вълнение. Той моментално забрави за огорчението си, за да се наслади на опънатото й стройно тяло както беше застанала на пръсти, за да погледне в един от горните шкафове.
Предчувствията му за вечерта не бяха добри. За времето, през което бяха заедно, той беше разбрал, че тя има вкус към обикновените неща — бързата закуска, хубавата гледка, дори бензиностанциите. Същия следобед беше изчакала дълга опашка в един супермаркет, оформила се заради момичето на регистратурата, оказало се твърде заето с предълъг разговор по телефона, за да обърне внимание на чакащите. Вместо да се нервира, Нел се беше държала така, сякаш да я игнорират беше някаква привилегия. Вечерята с Уейнови щеше да бъде в стила на точно тези нейни предпочитания.
Тя се извърна към него, на аристократичното й чело се бяха оформили бръчици.
— Знаеш ли как се пекат бисквити?
— Майтапиш се!
— Или питка? Тя каза, че има шунка. Ще е подходящо да има питка.
— Имаме неотворен пакет чипс, няколко консерви пуканки и пакет бебешка каша. Не мисля, че се налага да правим питка.
— Трябва да имаме и друго.
— Нищо от това обаче не става за наяждане.
— Га!
Бътън напъха в устата си една гризина с вкус на кашкавал, която беше намерила на пода. За щастие Нел не я видя.
— Царевични пръчици! — И тя енергично издърпа кутията от чекмеджето като че беше току-що открито съкровище. — Знаех, че има и друго. Те са такива добри хора.
— Аха, можеш да забъркаш царевичните пръчици с бебешката каша и да ги посипеш с чипса.
— Можеше поне да ми помогнеш…
— Предстои ми вечеря с най-зле облечените във Форт Уейн, щат Индиана, хора. Предполагам, това най-вече влияе зле на поведението ми.
Тя му се усмихна и за миг той като че не бе способен да прави нищо друго, освен да не откъсва поглед от нея. В началото и тя като че не искаше да откъсне очи от него, но изглежда малко по-късно неговият втренчен поглед дотолкова я притесни, че тя като че се съсредоточи върху изучаване на дясното му ухо. Перверзната част от мъжкото му его беше доволна, че я накара да се чувства притеснена. Това показваше, че Нел осъзнава какви флуиди текат помежду им.
Време беше да поднови исканията си.
Щом Нийли усети ръката на Мат върху рамото си, пулсът й започна да се учестява. До един момент случващото се между тях й беше носило само усещане за лекота и забава, но изведнъж нещо коренно се беше променило.
Усети дъха му по бузата си, а милувката с възглавничките на пръстите му беше като допир на кадифе. Той разтвори голямата си ръка, докосвайки гърба й, и докато я приближаваше към себе си, тя усети, че се възбужда. А така се предполагаше, че би трябвало да се чувства един мъж близо до една жена.
Трябваше да се държи както трябва! Нямаше да понесе, ако той отново й кажеше, че се целува като момиченце. Като по-млада беше знаела как да се целува. Със сигурност и сега можеше да го направи.
Самоконтролът беше част от възпитанието, което се получаваше в семейство Личфийлд, и щом устата му покри нейната, тя съсредоточи цялото си внимание върху това, което й предстоеше да направи. Едно беше сигурно. Страстните жени не се целуваха с плътно затворени устни.
Разтвори своите и наклони още малко главата си. Трябваше да се отпусне! Какво обаче да прави с езика си? Със сигурност щеше да го пусне в ход, но до каква степен? И кога?
Мат усети растящото напрежение у Нел и почти беше започнал да се поотдръпва, за да види какво не е наред, някакъв вътрешен инстинкт обаче го разколеба да осъществи това свое намерение. В един момент тя беше покорна и подканваща, а сега твърда и неотстъпчива. Като че работеше, а не просто се наслаждаваше на случващото се.
Почти беше сигурен, че чу, щом тя разтвори устни, как челюстта й изщраква. Връхчето на езика й смело се провря напред, после изведнъж като че се вцепени. Той си припомни глупавия коментар, който беше направил снощи за начина й на целуване. За човек, запознат много по-добре, отколкото му се искаше, с женската психология, беше допуснал непростима грешка. Сега трябваше да поправи вредата, която беше нанесъл.