Макар да му струваше много усилия, Мат се изтръгна от желязното езиче, подхвана с устни крайчеца на ухото й и прошепна:
— Не се притеснявай толкова, скъпа. Остави на мъжа да се погрижи.
Клепачите й примигнаха няколко пъти и погъделичкаха кожата му — той знаеше, че я е накарал поне да се замисли. Тялото й се отпусна. Тя обгърна с ръце лицето му и му залепи една целувка по средата. Просто напосоки. Той се усмихна.
Тя рязко се дръпна назад и го погледна.
— Ти се смееш!
Стомахът му се сви. Наистина беше голям идиот, дори и когато се опитваше да не бъде.
— Точно така. Целувките ти ме правят най-щастливия човек в света и ми се иска да празнувам.
Не изглеждаше много уверена в думите му, дори го гледаше с известно подозрение.
— Хайде, започвай да ме критикуваш — промърмори тя. — Зная, че ти се иска да го направиш.
— Това, което искам, е да продължим да се целуваме.
Хайде, не обърквай повече нещата. Беше дал най-доброто от себе си в името на чувствеността, сега просто трябваше да я притисне към себе си и така и направи. Някои идиоти печелеха просто като се държаха като идиоти.
Този път нямаше да й даде шанс да пусне в ход машинката си за мислене. Вместо това щеше да овладее територията и да я остави да поддържа темпото.
Целувката им беше така дълбока и толкова прелъстителна, че изобщо не й остана време да се замисли накъде се движеше езикът й, защото неговият успяваше да бъде навсякъде. Мат никога не беше успявал да разбере мъжете, които искаха единствено да стигнат до главното събитие. На него му харесваше да се целува. А да целува тази невинна жена, тази жена от класа, беше особено сладостно.
Пръстите й поеха под ризата му към раменете, а неговите ръце се вмъкнаха под фланелката й, за да сторят онова, за което си беше мечтал през целия ден.
Кожата й беше мека, също като устните й. Придвижи ръка настрани и разбра, че не носи сутиен. Улови едната й гърда в шепа.
Тя потрепери.
Погали зърното й с възглавничката на палеца си. Тя издаде лек, гърлен звук. Той изгуби контрол над себе си. Стига вече прелъстяване на бавни обороти. Нямаше да чака нощта.
Трябваше да я има сега.
— Га?
Той улови в шепата на свободната си ръка част от заоблените форми на задника й. Гърлените звуци, които издаваше, го подлудяваха.
— Та?
През целия ден си беше представял гърдите й и сега искаше да ги види. Вдигна нагоре фланелката й.
— Та!
Нел замръзна на място. Мънички ноктенца се забиха в крака й. Той свали ръката от фланелката й.
Тя се отстрани от него. Устните й бяха влажни и подути от целувките, бузите й бяха поруменели, а в изражението на лицето й се четеше ужас.
Двамата погледнаха надолу към своята малка придружителка, която ги гледаше с такова разочарование, равносилно само на разочарованието на органист в църквата, прекъснат посред изпълнение. На Мат му се прииска да си удари главата в стената.
— Нъ!
Нел постави ръка на гърдата, която Мат беше докосвал.
— О, господи! Тя знае какво се готвехме да направим.
— По дяволите — изруга той. — Сега ще трябва да я убием.
И той се втренчи в бебето.
Нел се наведе и я вдигна на ръце.
— О, сладурче, така съжалявам… Не биваше да виждаш какво става. — Изви очи към него. — Подобно нещо би могло да й нанесе непоправима травма.
— Искрено се съмнявам.
Точно той сега се чувстваше далеч по-травмиран от бебето.
Нел отново насочи поглед към Бътън — съжалението й беше напълно искрено.
— Не биваше да виждаш какво правим, Бътън. Трябва да ти кажа, че в това нямаше нищо лошо. Е, почти нищо… Искам да кажа, ние сме възрастни, а не тийнейджъри. И когато една зряла жена срещне привлекателен мъж…
— А? Значи мислиш, че съм привлекателен?
Кога щеше да се научи да си държи голямата уста затворена? Тя притисна Бътън към гърдите си и го изгледа критично.
— Зная какво си мислиш — че е глупаво да обяснявам подобни неща на едно толкова малко дете, но никой не би могъл да знае какво и доколко разбират бебетата.
— Е, аз не смятам, че тя ще е в състояние да разбере какво точно е станало поне още няколко години.
Помисли си дали да не си вземе душ и да се преоблече.