Нийли насочи вниманието си отново към бебето.
— Мат и аз сме напълно отговорни големи хора, Бътън, и знаем… — Спря точно когато Мат вече беше решил да се заеме само със себе си и започна да души около устата на бебето. — Мирише ми на… — Измъкна остатъци от храната, с която се беше налапала Бътън, и ги огледа. — Тя яде гризини! О, господи! Събрала ги е от пода. Няма ли някакво слабително в аптечката?
Той изви очи в недоумение.
— Нима ще дадеш слабително на бебето? Ела при мен, Демонче, преди тази дама да ти е изпразнила корема.
Той взе Бътън, макар да беше ясно, че точно сега не преливаше от милосърдие към нея.
— Но…
— Погледни я, Нел. Нищо й няма, откакто сме тръгнали, и малко храна от пода няма с нищо да й навреди. Когато моята сестра Ан Елизабет беше бебе, поглъщаше парчета дъвка, които някой преди това вече беше дъвкал. Не беше толкова лошо, когато го правеше вкъщи, но също така не пропускаше да прочисти от дъвки и тротоара навън.
Нел пребледня.
— Сега да идем да спасим Уейнови, преди Луси да ги е довършила. И, Нел… — Изчака, докато тя изцяло се извърне към него и го погледне в очите, и й отправи най-бавната си и опасна усмивка. — Щом като децата заспят, продължаваме оттам, където спряхме.
11.
На Луси й хареса семейство Уейн. Бяха скучни и Бъртис вече й беше прочела една лекция за хубавото й лице и силния грим, но иначе бяха чудесни. През цялото време, докато й опяваше за грима, Бъртис я беше черпила с домашни сладки и я беше потупвала по рамото. На Луси точно тези докосвания й бяха харесали, след като в последно време се беше докосвала единствено до Бътън и до никого другиго. Дори Санди рядко я беше докосвала, освен когато беше пияна и имаше нужда някой да я заведе в банята.
Луси хареса и Чарли, макар да мислеше, че само глупак може да носи чорапи със сандали. Беше я нарекъл скаут, когато му помогна да съберат двете маси заедно. „Дай още малко надясно, скаут.“
Само да можеше да остави Бътън при Уейнови, но те бяха твърде възрастни, така че се налагаше да остане при Джорик и Нел.
Нареждаше приборите, когато вдигна глава и ги видя да се приближават с Бътън. Изглеждаха някак странно и щом се приближиха, тя ги поразгледа по-внимателно. Нел имаше червенина на врата си, а устните й бяха подпухнали. Като видя, че и устните на Джорик бяха същите, й се прииска да подскочи от радост.
Нийли тихичко простена, като забеляза многозначителния поглед на Луси. Тази тийнейджърка беше прекалено схватлива, което за нея самата никак не беше лошо. Нийли изцяло насочи усилията си да си придаде приятно изражение на лицето, докато се опитваше в същото време да размисли над това, което току-що й се беше случило. И над нещо още по-важно — какво щеше да прави от тук нататък?
Първата дама на Америка щеше да разлисти бележника си и да набележи план, но Нел Кели изобщо не беше такъв организиран човек. Мат възнамеряваше да продължи оттам, където бяха спрели, а това беше и нейното желание — притесняваше я единствено, че нещата се бяха развили толкова бързо. Наистина ли толкова бързо?
Реши, че е по-добре да започне да се безпокои дали у Бътън няма да се проявят признаци на алергия заради това, че беше яла гризини от пода, вместо да занимава съзнанието си с високия сивоок мъж до себе си, който така внезапно беше преобразил емоционалния й живот.
— Я, вижте кой е тук! Нел, ела седни с бебето тук, а ти, Мат, можеш да изнесеш отвътре хладилната камера. Всеки път, когато Чарли вдигне нещо по-тежичко, и хернията му се обажда.
— При вдигане тежестта винаги трябва да пада върху коленете — обади се Чарли. — Хернията не е шега работа.
Нийли се усмихна. Никой досега не беше говорил за херния в нейно присъствие.
— Изглеждаш ми позната, Нел. Нали изглежда някак позната, Чарли? Ходила ли си някога във Форт Уейн?
— Тя прилича на Корнелия Кейс, макар не всички да мислят така. — Луси хвърли язвителен поглед към Мат точно преди той да изчезне в караваната на Уейнови, за да изнесе хладилната камера. — И сега си имам дрелка, която въобще не ми трябва.
— Господи, наистина! Погледни я, Чарли. Наистина прилича на госпожа Кейс. Направо бихте могли да сте сестри.
Нийли категорично не искаше разговорът да продължава в тази насока.
— Много се извинявам, но не успях да донеса нищо за вечеря. Не сме особено практични.
— Няма нищо. Не се притеснявайте, храна има достатъчно.
Докато вечеряха, Нийли се улови, че мисли за всички онези държавни вечери, която тя така старателно беше планирала, за протоколното изискване за всеки участник да бъдат осигурени двайсет и седем принадлежности за хранене. Нито една от тези вечери не можеше да се сравни с удоволствието на сегашната. През цялото време тя и Мат си разменяха погледи, с които успяваха да си кажат много неща — сякаш се познаваха от години. Луси не спираше да се смее на закачките на Чарли. Бътън ту пълзеше, ту щрапаше с краченца около тях, прехвърляйки ръчички от стол на стол, и така успя да навести всички, докато накрая не се върна отново в скута на Мат.