— Ние нямаме телевизор.
— Няма да умреш без него, госпожичке. — Бъртис прехвърли ръка през раменете на Луси. — Можеш да си почетеш някоя хубава книжка. Нещо, което да ти помогне в ученето.
— Мат, може ли да ми дадеш един от твоите „Плейбой“?
— Ти си такова дяволче, Луси — разтопи се от нежност Бъртис. — Нашата Меган много щеше да те хареса.
Луси въздъхна отегчено, но не направи усилие да се изтръгне от прегръдката на Бъртис.
— Нел, можеш да ми дадеш гащеризончето на Бътън да го зашия, докато гледаме „Дейталайн“.
За Нийли предложението на Бъртис да зашие скъсаната дрешка на Бътън дойде неочаквано — не се почувства много приятно.
— Не бих искала да те затруднявам. Наистина.
— Даже ще ми направиш услуга. Ако нямам с какво да се занимавам, направо загивам.
Нийли й благодари, а после трите с Луси и бебето се отправиха към караваната. Щом влезе вътре, Нийли си помисли колко е хубаво да ти прави услуга някой, който не очаква нищо в замяна.
Бебето беше мръсно от пълзенето в тревата около масите за пикник — нещо, което Нийли през цялото време се беше опитвала да предотврати, а останалите бяха намерили за излишно прекаляване с грижите. Чарли беше помолил Мат да му помогне за разпъването на навеса, а тя и Луси в същото време щяха да опитат да изкъпят сърдитото бебе в мивката. Докато го изкъпят и облекат в чиста пижамка, мина много време — Бътън започна да хленчи и не се поддаде на опитите на Нийли да я успокои.
Тогава Луси я взе на ръце и я отнесе отзад, за да й даде шишето с бебешката храна. Когато тийнейджърката затвори вратата, разделяща караваната на две, на Нийли й стана тъжно. Не би могло да се каже, че изпитва ревност, но все пак се беше почувствала засегната от факта, че бебето предпочиташе всички други, но не и нея. Бътън сигурно усещаше, че при нея има нещо нередно.
Ангелът на бебешката смърт… Нийли поклати глава, за да отпъди мрачните мисли.
Вратата на караваната се отвори и тя моментално се извърна. Мат беше влязъл — изглеждаше дори по-огромен от обикновено и още по-красив. Устата й пресъхна. Огледа се наоколо и видя скъсаното гащеризонче на Бътън.
— Имаш ли нещо против да дадеш това на Бъртис? Аз забравих.
И тя протегна ръка, за да му го подаде.
— Нищо против. — Звучеше твърде сговорчиво за човек, който спокойно би могъл да спечели титлата „Най-проклет в света“. — Съвсем нищо. — И й се усмихна, докато протягаше ръка, за да вземе дрешката. Ръцете им за миг се докоснаха. — Веднага се връщам.
Той буквално я измъчваше. И какъв беше смисълът? Сигурно си мислеше, че можеха да се любят, намирайки се в непосредствена близост с две деца — тя обаче не смяташе, че това е възможно. С чувство на известно притеснение влезе в банята и засваля дрехите си.
Щом водата обля тялото й, тя си спомни как беше поел в огромната си шепа гърдата й. Всеки миг от трескавия му опит да я съблазни й беше донесъл неизразима наслада. И я беше изпълнил с копнежи.
Тя си напомни, че двамата едва се познаваха. Нямаха обши интереси, нито еднакъв произход. Но нали с Денис имаха и общи интереси, и еднакъв произход и до какво беше довело това?
Очите й се изпълниха със сълзи. Независимо от всичко случило се, на нея Денис й липсваше. Повече от всеки друг, той щеше да проумее сегашното й объркване и щеше да й даде мъдър съвет. Когато успяваше да забрави какво предателство беше извършил спрямо нея, спомняше си, че той всъщност й беше най-добрият приятел.
Беше се забавила доста под душа, така че като излезе, се учуди, че Мат не се беше върнал в караваната. Защо в живота всичко трябваше да бъде така сложно? Сега беше сигурна само по отношение на едно. Че й харесваше да бъде Нел Кели. Да живее в чужда кожа беше най-хубавият подарък, който някога беше получавала, и изобщо не се чувстваше готова да се раздели с него.
През целия ден я бяха преследвали видения как цели ята от правителствени агенти вървят по следите й и сега устните й се раздвижиха в безмълвна молитва. Много моля! Само още няколко дни. За нищо друго не моля. Само за още няколко дни.
Тони Делука почти не обръщаше внимание на вървящото по телевизията предаване „Дейталайн“, докато седеше в стаята си в един хотел недалеч от Конелсбърг, Пенсилвания. Тя и Джейсън бяха прекарали поредна безрезултатна сутрин на стоянката за тежкотоварни камиони и също толкова безрезултатен следобед в разпит на Джими Бригс. Сега се беше инсталирала в леглото, дъвчеше ябълка вместо картофен чипс със сол и оцет, каквото всъщност й се ядеше в момента, и преглеждаше предварителния доклад от лабораторията за чевито тип „Корсика“. Беше пълно с отпечатъци от пръстите на Корнелия Кейс, но никъде не бяха открити следи от кръв или какъвто и да било намек от насилие. Остави книжата на леглото до себе си, за да прочете информацията, която бяха получили чрез Тери Акерман.