— Дядо Коледа печели конкурс за двойници на известни личности, това ли? Защо трябва да ме интересува… Уааа! — Тя нагласи по-добре фокуса си на четене и се върна към началото на статията, поглъщайки бавно дума след дума. — Как го откри?
— Просто сърфирах. Реших да проверя вестниците в радиус сто и петдесет мили от Макконелсбърг. Пише, че жената била от латиноамерикански произход, така че в крайна сметка може и да не се окаже важно. Освен това, ако някой иска да се крие, за какво му е да участва в конкурс за двойници?
— И все пак… Да бяха поместили снимка поне. Провери им телефоните и виж дали не можеш да намериш… — Тя отново присви очи срещу екрана. — Бранди Бът. Не ми звучи много като латиноамериканско име. И повечето латиноамериканки изобщо не приличат на Аврора.
— Засега не успях да се добера до нищо друго, но ми остава да проверя още на няколко места.
— Да видим аз какво мога да изровя.
Тони понечи да се приближи до телефона, после се отказа. Официалната процедура изискваше да се свържат със служба „Разследване“ на място в Западна Вирджиния, но екипът, сформиран да открие Аврора, едва ли би могъл да се нарече официален. Тя и Джейсън например докладваха директно на Кен Брадок, който беше помощник-директор, шеф на дирекция „Национална сигурност“, и можеха или да следват собствените си инстинкти, или да ги пренебрегнат.
Тя вдигна телефонната слушалка, намести я между бузата и рамото си и се извърна към партньора си.
— Имам намерение утре да потегля към Западна Вирджиния, момченце. Ти идваш ли с мен? Седем часа рано ли ти е?
— Смятах да тръгна в шест, но ако ти е нужно повече време, за да си починеш, кажи ми.
О, това момченце започваше да й харесва.
Мат продължаваше да усеща кожата на врата си настръхнала. Беше се почувствал така странно, стоейки посред караваната на Уейнови със скъсания жълт гащеризон на Бътън в ръка, заслушан в репортажа, който бяха пуснали в предаването „Дейталайн“, за изчезването на Корнелия Кейс. Цялата работа му се струваше като едно невероятно съвпадение, но още щом наближи Мабел, усети отново да го полазват тръпки по врата. Винаги имаше това чувство, когато се натъкнеше на голяма история.
Не можеше да се изплъзне от мислени сравнения между Нел Кели и Корнелия Кейс. Въпреки външната прилика, госпожа Кейс беше въздържана и изтънчена, едно почти ефирно създание, докато Нел беше забавна, достъпна и много реална. Косата на Нел беше различна и макар да беше много слаба, не създаваше впечатлението за високообразована самоходна закачалка за дрехи висша мода, какъвто вид имаше госпожа Кейс. Челото на първата дама беше по-високо, тя самата беше по-висока от Нел и очите й не бяха толкова сини. И най-вече, госпожа Кейс не би позволила на Мат Джорик да я целуне.
Следващото предположение едва не го задави. Ако Нел си сложеше руса перука, облечеше по-изискани дрехи и се качеше на по-високи токчета, можеше да мине за първата дама и спокойно да прекрачи прага на Белия дом. И когато истинската госпожа Кейс се върнеше, никой нямаше да й повярва. Това беше женски вариант на „Принцът и просякът“. Истинска журналистическа находка! Отвори вратата и влезе в караваната, готов да й разкаже за репортажа, когато я видя и усмивката му замръзна. Беше си облякла синята памучна нощница и седеше на кушетката с подгънати крака. Навсякъде беше изгасено, с изключение на една малка лампа. Светлината падаше косо през лицето й. Изглеждаше деликатна и почти ефирна като рисунка на Мадона от петнадесети век и той не можеше да си представи, че е способна да направи такива глупави неща, като да си купи керамична жаба, да се вози в каравана и да се занимава с едно ревливо бебе.
Кожата на врата му отново настръхна. Толкова много приличаше на Корнелия Кейс.
Тя вдигна глава и се усмихна.
— Забави се. Бъртис да не ти предложи още едно парче от кекса си?
— Кекс? Не. Не, ние просто… — Една от широките презрамки на памучната й нощница се свлече надолу и илюзията за приликата се загуби. Тя отново си изглеждаше като Нел, жената, за която беше мислил цялата вечер. — Просто си поговорихме.
Щом приседна на крайчеца на пейката, желанието му да я притежава се върна със страхотна сила.
— Момичетата спят ли?
— Като заклани. — Обходи за миг лицето му с изучаващ поглед. — Нещо станало ли е?
— Не, защо?
— Не зная. Изглеждаше някак особено, като влезе.
Понечи отново да й каже за Корнелия Кейс, но се спря навреме. Имаше намерение да я прелъсти, а не да започне дискусия на злободневна политическа тема — новините можеха да почакат.