— Кексът май ми дойде в повече.
Тя се изправи и светлината направи нощницата й прозрачна — под нея се очерта силуетът на тялото й.
— Искаш ли да пийнеш нещо? Още една безалкохолна бира?
Той успя единствено да поклати глава. Усети, че става и се приближава до нея.
Тя вдигна поглед към него и той видя страх в очите й — последното, което би му се искало да я накара да изпита.
— Мат, трябва да поговорим за това. Тук има две деца, от които ни дели само една врата.
— Да, знам. — Всъщност не беше размишлявал много дълго над този факт. Можеше да й каже, че и двете имат дълбок сън, но сега си даде сметка колко тънка преграда беше наистина вратата, която ги делеше. Добре, щеше да импровизира. — Тук е много задушно. Нека да излезем навън и да се поразходим.
— Виж…
— Точно зад Мабел има една пътечка, която води към гората. Няма да изпускаме караваната от очи.
Неочаквано за него крайчецът на устните й се изви нагоре — тя се усмихна, и тогава той си припомни за способността й да се радва на малките неща.
— Ей сега ще се обуя.
След няколко минути те вече вървяха по пътечката, посипана с листа и клончета. Откъм няколкото лампи, осветяващи всяко място за къмпиране, идваше достатъчно светлина, за да виждат наоколо. Нийли пое дълбоко въздух, вдишвайки мириса на запалено дърво и промита с влага растителност, все още удивена от факта, че се разхожда по нощница.
— О, не е ли чудесно?
— Аха, хубаво е. Дай ми ръка да не се спънеш.
Не вярваше, че има такава опасност, но му позволи да улови ръката й. Макар да беше направо ветеран що се отнася до ръкостисканията — бяха може би десетки хиляди, по-дълго беше задържала в ръка само детските ръчички.
— Прекарах чудесно тази вечер.
— Макар да не ми е много приятно да го потвърдя, и аз.
— Толкова добре се държаха с Луси. А тя не изрече нито една лоша дума, докато бяхме с тях.
— И аз забелязах. А прекаленото опекунство във всичко на Бъртис си беше чиста провокация.
— Смятам, че точно това й хареса.
— Аха, и аз така мисля. — Той спря и тя се запита дали не беше видял нещо на пътеката. — Ела насам. Извън обсега на светлината.
Гърлената нотка в гласа му възбуди сетивата й. Тя изпита странна комбинация от възбуда и лоши предчувствия, когато той я извлече извън пътеката в гъсталака, а после я привлече към дебелия ствол на едно дърво. Без да я остави да си поеме дъх, я накара да облегне гръб на дървото и се притисна до нея. После я целуна.
Целувката му беше настойчива и чувствена, разкриваща десетилетия сексуален опит, но този път тя не допусна да се разтревожи дали постъпва правилно. А просто обви ръце около врата му и се отдаде на усещанията си.
Ръцете му обходиха тялото й, подпалвайки хиляди огньове там, където я докоснеха.
— Не мога да ти се наситя.
Той улови в шепа едната й гърда през нощницата и прокара палец по извивката й. После сведе глава и с устните си пое зърното й през плата.
Тя изстена. Усещането беше много силно — и ставаше все по-силно, направо вълшебно… точно каквото трябваше да бъде. Чу се как промълвя:
— Аз не искам…
— Искаш.
Възнамеряваше да му каже, че не иска да остава навън. Необходимо й беше уединение. Но не искаше да го прекъсва, за да се впуска в обяснения.
Той плъзна ръка под нощницата й. Откри бикините и плъзна ръка под тях.
— Влажна си.
Откровеността му я накара да потрепери. Така ли говореха любовниците помежду си? Започна да я гали. Тя изви гръб и се прилепи към него, краката й сякаш по своя воля се разтвориха.
— Свали си нощницата — прошепна й той.
Думите му като че я върнаха на земята. Не можеше да се справи с толкова много нови емоции наведнъж.
— Ние сме навън.
— Така нещата стават още по-хубави — увери я той и се зае сам да съблече нощницата й.
Отначало се противеше, но след това се отказа. Беше й омръзнало да внимава, да следва правилата, измислени от други хора. И се остави в ръцете му.
Хладният въздух обгърна голото й тяло, след като той съблече нощницата й и я пусна на земята.
— Сега си свали бикините — прошепна й. — Дай ми ги.
Тя се поколеба.
— Направи го.
Неговата рязка команда усили възбудата й. В същото време някакъв дълбоко закодиран от праисторическо време женски инстинкт й подсказа да си поиграе малко с него и да го накара да я чака. А със следващата си реакция след лекото забавяне пожела да му покаже, че се е подчинила на волята му.