Макар че му липсваше нейният ентусиазъм, истински се изненада, когато се чу да произнася:
— Някой да иска пикник?
— Аз! — възкликна Нел.
— И аз. — Луси опита да прикрие радостта си, но това много не й се отдаде.
Само след половин час той спря във Винсънс, Индиана, точно пред един колониал „Крогър“. Взе на ръце Бътън и влезе след Нел и Луси вътре.
— Във Винсънс е живял Уилям Хенри Харисън — съобщи Нел. — Бил е девети президент на Съединените щати и починал в кабинета си едва месец след церемонията по встъпването му в длъжност.
Мат си каза, че това е общоизвестен факт. Освен това беше написан и на специална табела на влизане в града.
Нел се отправи към отделението за хранителни продукти, продължавайки да говори за Харисън и неговия наследник Джон Тайлър. Мат я проследи с поглед и видя как опитва боровинките с такова щастливо изражение на лицето, после как се възторгва от вида на ягодите, сякаш никога не беше виждала подобна гледка. Този тип колониали му беше твърде втръснал през годините и усети да го завладява клаустрофобия. Усещането се засили, когато Демончето въздъхна и напъха главичката си под брадичката му:
— Тааа…
— Вземи я, Луси. Ще отида да си купя… някои… мъжки неща.
— Уааа!
Напуснаха Винсънс и почти веднага пресякоха границата с Илинойс. Нел си тананикаше, полюшвайки се в такт с поклащането на колата, докато правеше сандвичи край плота в кухничката. Имаше такъв щастлив вид, че Мат още веднъж мислено се поздрави за предложението си да организират пикник.
— … винаги знаехме, че Нийли ще получи най-добрите оценки на изпит…
Нийли? Беше забравил, че по този начин близките на госпожа Кейс се обръщаха към нея. Журналистите рядко го използваха. Нийли. Нел. Бяха близки по звучене.
Просто забрави! Нали беше журналист? Боравеше с факти, а не с фантазии. Винаги се беше гордял, че може да разчита на въображението си, и точно някой надарен с богато въображение би могъл да си въобрази, че първата дама на Съединените щати би могла да се реши да прекоси страната с чеви тип „Корсика“, после да се повлече с непознат мъж, помъкнал и две деца със себе си, които дори не са негови, да се хване да сменя пелените на едно бебе, да се справя с нахалството на една тийнейджърка и да практикува целувки с език.
Но по врата му пак полазиха тръпки.
Тони отново склони глава, въоръжена с лупа, над снимките, които й беше дал фотографът на малкия вестник от Западна Вирджиния. На тях никъде не личеше ясно състезателката, която се беше обявила за двойничка на Корнелия Кейс. На едната се виждаше рамото й, на другата — върхът на главата й, на третата беше снимана в гръб. И това беше.
Тя ги подаде на Джейсън.
— Да забелязваш нещо странно?
Докато Джейсън проучваше снимките, тя не спря да мери с крачки и без това малкия офис, принадлежащ на фотографа на вестника. От разговорите с Лари Рейнълдс — мениджъра по промоциите на радио WGRB, и конферансието, водило конкурса, не бяха научили почти нищо, на което да се опрат.
Според Рейнолдс жената, представила се под името Бранди Бът, била говорила само на испански и по всичко изглеждало, че участвала в конкурса по настояване на момиче в тийнейджърска възраст, което я придружавало. След края бързо напуснала сцената и Рейнолдс я видял да напуска базара заедно с приятен на вид тъмнокос мъж, бебе с розова шапка и тийнейджърката.
Джейсън остави лупата.
— Изглежда сякаш не е искала да я снимат.
— Не можем да бъдем сигурни, но не е изключено и така да е било.
Той поклати глава.
— Всъщност не знам. Съпруг, бебе, тийнейджърка. Не се връзва с Аврора.
— Съгласна съм. Но… това е малък град. Всеки познава всеки. А нея — никой.
— Сигурно просто е минавала оттам. Момичето казало, че е от Холивуд.
— Едва ли някой в Холивуд дори знае къде е Западна Вирджиния. И защо сякаш не е искала да я снимат и бързо-бързо е изчезнала от сцената. Още по интересно е защо тийнейджърката е дала фалшив адрес, когато е прибрала наградата?
— Защото или Бранди Бът, или някой от семейството й не иска да бъде открит.
Тя отново взе в ръка снимките.
— И все пак е спечелила само второ място. Да не го забравяме.
— Аха. Няма начин да го забравим. — Той извади фунийка ментови бонбони от джоба си и изсипа една в устата си. — Значи си отиваме с нищо?