— Нищо и половина. И продължаваме нататък.
Нийли се отказа от две подходящи места за пикник, преди да открие най-подходящото според нея. Беше в малък парк в самия край на едно от малките фермерски градчета, разположени на запад от Винсънс, на срещуположния бряг на река Уобаш. Избра го заради изкуственото езерце с плаващи патета, детските люлки и поляната, където можеха да играят на фризби.
— Ние нямаме фризби — отбеляза Луси, когато Нийли го спомена.
— Вече имаме. — И Нийли извади едно фризби от торбата, с която беше излязла от колониала, и го подхвърли лекичко в краката на Луси. В същото време видя как Мат се намръщи, знаеше и защо — защото той смяташе, че не бива да си губят така времето. — Луси и аз ще похвърляме фризби — обяви твърдо тя. — Ако не ти харесва, тръгвай за Айова без нас.
Айова. Мат се втренчи в нея и изведнъж тази дума като че увисна помежду им като съблазнителна сексиграчка. Тя си спомни, че беше купила пакетче с презервативи от аптечния щанд, тъй като не й се побираше в представата как би могла да попита Мат дали има подобен запас. Поредното ново нещо в живота й.
— О, боже… — простена Луси. — Сега трябва да хвърлям и фризби.
— Вземи това — каза Нийли и й подаде торбата с храна.
— Толкова си груба.
— Знам. Харесва ми.
Мат се усмихна, после, докато изваждаше безалкохолните напитки от хладилника, си удари лакътя в гардероба. Караваната беше твърде тясна за голям човек като него, но досега нито веднъж не беше възроптал против това. Нийли си помисли до каква степен е свикнал, че повечето неща в този свят се оказваха твърде малки за него.
Тази мисъл я накара да преглътне на сухо, а после припряно да вземе Бътън на ръце и да излезе навън — да отдалечи съзнанието си от мисълта за секс и да се концентрира върху пикника и храната, която беше приготвила. Дали на всички щяха да им харесат сандвичи с пуешко месо? Беше добавила и швейцарски кашкавал, макар че Луси сигурно би предпочела американски. Салатата с тортелини може и да им се стореше екзотична, а салатата само от нарязани моркови — твърде гола. Малките шоколадови кексчета, разкрасени като муцунки на мечета панда, изглеждаха толкова красиви на витрината на магазина, но сега и Мат, и Луси ги загледаха особено, щом ги извади от торбата. Е, надяваше се, че поне Бътън щеше да хареса изненадите, които й беше подготвила.
Иронията, че се беше притеснила как да организира един най-обикновен пикник на фона на цялата сложна подготовка и дълго планиране на всички онези мероприятия, организирани по линия на Белия дом, не й убегна. А това тук беше съвсем лично мероприятие.
— Къде да сложим всичко това? — попита я Мат, щом като се показаха на обедното слънце, огряло неголемия парк.
Тя показа масата за пикник, разположена на сянка близо до детската площадка, после се усмихна при мисълта, че й предстоеше да сложи на масата обикновени пластмасови чинии, а не китайския сервиз с изрисуваните диви цветя на някогашната първа дама госпожа Бърд Джонсън. Луси се загледа в далечния ъгъл на паркинга, където три момчета на нейната възраст се пързаляха насам-натам върху скейтбордовете си.
— Иди да погледаш, докато приготвя храната.
— Защо трябва да гледам някакви идиоти?
— Защото, ако имаш късмет, поне един от тях ще си счупи крака и ще можеш да се посмееш.
Луси се усмихна.
— Ама и ти си била голяма идиотка, Нел.
— Знам.
Нел се поддаде на импулса си и я прегърна. Тялото на Луси като че се стегна за отпор и Нийли моментално се отдръпна. Луси я погали по рамото и се оттегли настрани, не в посока към момчетата, но не и много далеч от тях.
Мат остави бебето на тревата, после си отвори безалкохолна бира.
— За какво си говорихте вие двете цяла сутрин?
Нийли сбърчи вежди, като видя Бътън да лази по тревата, но знаеше, че само ако започнеше да говори за мръсотия, насекоми, кучета, той просто щеше да се откаже да разговаря с нея.
— Предимно дали Луси трябва да си сложи обеца на пъпа или не.
— Само през трупа ми.
Направо звучеше като истински баща. Тя започна да нарежда храната.
— Аз й казах, че би могла.
— И защо й каза така?
— Смятам, че е по-добре на пъпа, отколкото на носа или веждите. Освен това, каквото и да бях предложила, тя щеше автоматично да откаже. После започнахме да обсъждаме дали и аз да не си пробия ушите.
— Твоите уши вече са пробити.