Той докосна миниатюрната дупчица на лявото й ухо, задържайки ръката си там по-дълго от необходимото.
Тя се изкашля, за да прочисти гърлото си:
— Според Луси само една дупка не важи и трябва да пробия по още една на всяко ухо.
— Смяташ да носиш четири обеци наведнъж?
— Засега само размишлявам.
На лицето му се изписа странно изражение, каквото досега не беше виждала. Много приличаше на облекчение.
— В крайна сметка може да се окаже, че не си с чак толкова синя кръв.
Тя сложи в чиния и морковите, а той се намести край масата и веднага усети как Бътън се опитва да се намести в него. Погледна към пясъчника на детската площадка и въздъхна:
— Ела, Демонче.
— Недей, Мат. Още е малка и ще се налапа с пясък.
— Само след една-две хапки и ще спре.
Той улови бебето, подхвърли го нависоко и го поведе към пясъчника, където вече си играеха две малки момченца.
— Ще се изцапа — подвикна му Нийли. — И ще изгори на слънцето.
— Тук е сянка, а както се цапа, така ще се научи и да се мие. Искаш ли да отидем на пясъчника, Демонче?
— Га!
— И аз така мисля. — Той я пусна насред пясъка, после погледна към останалите две дечица. — Дано Господ се смили над нас.
Без да изпуска от поглед бебето, той се върна обратно до масата, за да си вземе кутията с безалкохолната бира.
— Кексчета пандички? А няма ли и кексчета като триъгълни шапчици — много ще им вървят? Ей, Демонче, пусни я веднага!
Бебето се готвеше да отнеме със сила лопатката на едно от момченцата.
— Иди да я наглеждаш, докато аз приготвя храната.
Погледна я така, сякаш му беше казала да си забие игли в очите.
— И не я наричай Демон в присъствието на други деца — добави тя. — Ще започнат да я дразнят.
Той успя да наподоби нещо като усмивка и се втурна да надзирава пясъчника.
Момчетата със скейтбордовете бяха изчезнали и Луси се запъти с бавна крачка към Нийли. Седна на пейката и започна да почуква с пръст по масата. Нийли разбираше, че нещо се върти в ума й, но ако я попиташе, Луси щеше да й се сопне да мълчи, затова просто изчакваше.
Тийнейджърката се загледа в посока към пясъчника, където присъствието на Мат изглежда притесняваше децата — освен Бътън, разбира се.
— Предполагам, че Джорик си е все същият идиот, какъвто си беше и отначало.
— Е, той е… твърдоглав и властен. И гръмогласен, не мога да разбера как не му омръзна да се оплаква заради Бътън. — Тя се усмихна. — Много добре разбирам какво всъщност имаш предвид.
Луси зачопли дървото с нокът.
— Той е огън. Така поне мисля, че ще си кажат за него възрастни жени като теб.
— Точно така. Но не съм възрастна.
— Мисля, че той те харесва.
Нийли изрече отговора си бавно:
— Просто се разбираме.
— Не, искам да кажа, че той наистина те харесва. Нали ме разбираш какво искам да ти кажа?
Нийли разбираше, но нямаше намерение да обяснява на момичето, че харесването беше единствено чисто физическо привличане.
— Ние просто станахме приятели. Това е всичко.
Само докато стигнат Айова. После щяха да станат любовници. Ако от Белия дом не я намереха преди това.
Изражението на Луси стана войнствено.
— Можеше да попаднеш и на много по-лош, знаеш ли? Той кара мерцедес спортен модел. Кабриолет.
— Така ли?
— Аха. Голяма работа. Тъмносин. Хващам се на бас, че има купища пари.
— Не мисля, че работниците в стоманодобивните предприятия имат купища пари.
Но как беше успял да се сдобие с мерцедеса тогава, зачуди се тя.
— Е, както и да е. Искам да ти кажа, че ако поискаш, можеш да го имаш.
— Да го имам?
— Е, нали разбираш… да ходите заедно. — Гласът на Луси премина в шепот. — Да го накараш да се ожени за теб, нещо такова.
Нийли зяпна срещу нея.
— Е, ако… малко се понагласиш. Ако се гримираш. Ако си облечеш малко по-хубави дрехи. Сигурно ще ти бъде добър съпруг и всичко останало. Искам да кажа, няма да те бие като оня, за който си била женена.
Нийли усети нещо в нея да се размеква заради откровеността на Луси и седна, за да може да я гледа право в очите.
— Един брак е много повече от това просто да си намериш съпруг, който да не те бие. Добрите бракове се основават на приятелство и общи интереси. Искаш да се ожениш за някого, който ти е приятел, не само любовник. Някой, който…