Болката я стисна за гърлото с неподозирана сила. Нали беше постъпила точно така, а бракът й се оказа пълна подигравка.
Луси я гледаше сърдито.
— Двамата имате общи интереси. Обичате да разговаряте, държите на добрите маниери и все неща от тоя род. И двамата обичате Бътън. — Тя отчупи дървена тресчица от масата. — Може и… хм… — пое си дълбоко дъх — да решите да я осиновите… или нещо такова.
Нийли най-накрая разбра смисъла на този разговор и сърцето й като че се преобърна. В момента не я интересуваше дали Луси ще иска да я прегръщат или не. Тя протегна ръце през масата и улови ръката на момичето.
— О, Лус… Мат и аз няма да живеем заедно, както си го намислила. И няма да можем да ви осигурим дом — на Бътън и на теб.
Луси подскочи от масата така, като че Нийли я беше зашлевила.
— Притрябвало ми е да живея с някой от вас двамата. Такива сте загубеняци!
— Луси! — Мат се втурна, понесъл Бътън под мишница, и застана помежду им. Изражението му беше ядно и той посочи с ръка Мабел. — Влез вътре.
— Не, Мат… всичко е наред.
Нийли се изправи, опитвайки се да укроти гнева му.
Бътън започна да циври.
— Не е наред. — Той простреля Луси с поглед. — Повече да не съм те чул да говориш на Нел по този начин. Ако ще се държиш като гамен, ще го правиш някъде другаде сама и ще си носиш последствията. Сега влизай вътре.
— Майната ти! — кресна Луси и се затича през тревата към Мабел.
Мат сви ръката си в юмрук.
— Иска ми се да я ошамаря.
— Луси може да побърка всеки, но аз мисля…
— Няма нищо за мислене. Наистина ми се иска да я ошамаря.
Бътън извърна широко ококорените си очи към неговите, долната й устна се кривеше в подготовка за силен рев. Той я намести да седне на ръката му с глава, опряна в рамото му, и започна да я потупва по гръбчето. Наместо гняв в изражението му се четеше тревога.
— Така постъпвах със сестрите си, когато бях дете.
— Наистина?
Почувства се раздвоена между желанието да слуша Мат и да тръгне след Луси. Ако можеше да бъде по-търпелив с нея, вместо да я отпраща така грубо.
— И те ме ядосваха — също като Луси. Когато повече не можех да ги издържам, ставах и хубавичко ги нашляпвах. Дори на няколко пъти им оставих белези по ръцете. Изобщо не бях добър възпитател. Затова сега не искам да ми се мяркат деца край очите.
Той премести Бътън в другата си ръка.
— Бил си ги, така ли? — Забеляза, че Бътън се опитва да си пъхне пръстчето в отвора на ухото му. — На колко години си бил тогава?
— Десет. Единайсет. Достатъчно голям, за да натрупам опит в доста неща, само това мога да кажа.
Съвсем не достатъчно голям. Нийли все пак не знаеше нищо за взаимоотношенията между сестри и братя.
— Продължаваше ли да ги биеш и като порасна?
Веждите му се извиха нагоре.
— Не, разбира се. Вместо това започнах да играя хокей и изливах цялата си ярост на леда. А летата ходех да се боксирам. Мисля си, че спортните ми занимания буквално спасиха живота на сестрите ми.
— Значи не си продължил да ги биеш.
— Не, но помня, че все така ми се искаше да ги нашляпам. Точно като сега Луси. Тя е такова говедце.
— Тя изживява труден момент от живота си. А да ти се иска да я набиеш, не е същото като наистина да я удариш. Не мисля, че трябва излишно да се притесняваш дали не се превръщаш отново в побойник.
Той я изгледа така, сякаш беше готов да спори, но този миг я интересуваше повече какво става в душата на Луси.
— По-добре да отида и да си поговоря с нея.
— Недей. Ще те преметне. Аз ще отида.
— Чакай малко! Трябва да знаеш защо тя…
— Спести си обясненията. За подобно поведение няма никакво извинение, ама никакво.
Подаде й Бътън и закрачи към караваната.
Нийли го проследи с поглед, а в същото време бебето се заизвива в ръцете й и нададе рев. Нийли се загледа мрачно в неизядената храна на масата. Е, това беше — край на пикника.
Луси лежеше с лице, забито във възглавницата и юмрук, свит до сърцето. Как го мразеше само! Мразеше ги и двамата. Искаше й се да я беше блъснала кола и да е изпаднала в кома. Тогава щяха да видят те — щяха да съжаляват, че са се отнасяли зле с нея.
С всяка изминала минута стискаше все по-силно юмрук и клепачи, едва удържайки бликналите си сълзи. Такова говедо беше, че не можеше да се понася. Нищо чудно, че я мразеха. Нел просто се беше опитала да се държи добре с нея. Защо трябваше винаги всичко да проваля? Защо!