Вратата на караваната се отметна и удари в стената и вътре нахлу Мат. Сега щеше да й даде да се разбере, помисли си Луси. Не й се искаше да я види, че лежи и хленчи на леглото, затова светкавично стана и приседна на ръба му.
Чудеше се дали няма да я удари. Санди никога не я беше удряла, дори когато беше пияна, но Трент го беше направил. Веднъж.
Мат се приближи с тежка крачка към леглото в задната част. Тя изправи гръб и се приготви да го погледне в лицето.
— Съжалявам! — извика тя, преди той да й се развика. — Нали това искаш да чуеш?
Той само я погледна и изражението на лицето му едва не я накара да ревне отново. Беше много ядосан, но също и възмутен, като че тя наистина дълбоко го беше разочаровала.
Сякаш й беше баща.
Тя прехапа устни и успя да потисне плача, после си помисли за всички онези години, през които си беше мечтала за него. Пишеше името му в тетрадките си и го шепнеше вечер, преди да заспи. Матиас Джорик. Нейният татко.
Беше пораснала с истината, че той не й е истинският баща. Санди никога не я беше лъгала за него. Истинският й баща бил студент в „Карнеги Мелън“ и Санди се била запознала с него една вечер в някакъв бар и после никога не го видяла повече. Санди дори не му бе запомнила името. Винаги й беше казвала, че дълбоко в сърцето си смята Мат за неин истински баща.
Беше чула безброй истории за Мат, докато растеше. Как той и Санди се били запознали. Колко сладък и умен бил. Колко добре се отнасял с нея, макар да нямал пари, защото бил само на двайсет и една и току-що бил завършил колеж.
Луси винаги си беше фантазирала как той казва на майка й, че не се притеснява кой е бащата на бебето. Няма нищо, Санди. Бебето няма вина, че ти си забременяла от друг, а аз го обичам като мое дете.
Как не!
— Доникъде няма да стигнеш, ако продължаваш да говориш на Нел с този тон.
— Тя започна.
Това беше такава опашата лъжа, че дори Луси се зачуди как можа да я изрече.
— Какво направи тя?
Не й прозвуча като че й беше повярвал. А по-скоро искаше да й каже, че е нахална и вече е стигнала дъното, но сякаш й подаваше лопата да пропадне още по-надолу.
Отново се замисли как беше успяла да развали всичко, ама всичко този ден. А уж трябваше да помогне да се съберат, пък само им беше създала повече проблеми. Само Нел да не беше казала, че няма да се женят с Мат и че няма как да осиновят Бътън. А после беше казала, че не могат и Луси да осиновят — точно това я беше накарало направо да полудее, макар никога да не беше мислила, че биха могли да осиновят и нея.
Но Нел съставляваше половината на проблема, напомни си Луси. Джорик беше другата половина и може би той гледаше на взаимоотношенията си с Нел по друг начин. Единственият начин да го разбере, беше да потисне гордостта си. Обаче колко трудно беше това! Сякаш трябваше да преглътне цяла купа натрошено стъкло.
— Нел нищо не е казала. Аз бях. Държах се отвратително.
Сега, като беше изрекла тези думи, усети, че не се чувства чак толкова зле и дори беше доволна, че се беше насилила да ги каже.
— По дяволите, права си…
— Нел каза, че ти не трябва да ругаеш в мое присъствие.
— Тогава няма да й казваме, нали? Както няма да й кажем и че си мисля дали да не те държа заключена тук, докато не свърши всичко и не те отведа при баба ти.
Луси зачопли оръфания край на дупката в дънките си.
— Не ме интересува какво мислиш да правиш.
— Ти провали пикника на Нел. Съзнаваш го, нали така? Видя как се старае над сандвичите, сякаш са най-важното нещо на света. Дори ви е купила кексчета като панди! Това показва колко много е значел този пикник за нея. И сега ти провали всичко! Всичко!
Всичко, което й казваше, беше истина и това я накара да се почувства още по-отвратително. Точно сега обаче трябваше да мисли за Бътън, а не за това какво чувства и какво не.
— Казах, че съжалявам. Ти я харесваш много, нали?
— Нел?
Той за кого си мислеше, че говорят? Реши да потисне сарказма си и продължи:
— И тя много те харесва. Каза, че си огън.
— Така ли каза?
— Аха. И че си умен и много-много чувствителен.
Няколко лъжи повече не можеха да навредят, след като така или иначе беше оплескала всичко.
— Казала е, че съм чувствителен?